Перспективата за приемане на еврото в България продължава да поражда неяснота и по-скоро буди обществена тревога по отношение на жизнения стандарт. Това сочат данни от национално представително изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, направено по поръчка на БНТ между 11 и 19 януари.
44,3% от избират опцията „Приемането на еврото ме кара да се чувствам по-несигурна/несигурен“, докато 23,5% от анкетираните са на противоположното мнение, показва анкетата, направена сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети.
„Приемането на еврото не ме кара да се чувствам нито по-сигурна/сигурен, нито по-несигурна/несигурен“ – тази междинна опция пък избират 23%, а други 9,2% признават, че не могат да определят.
"Няма ясни мнозинства, но видно е, че ентусиазъм липсва“, коментира данните социологът Яница Петкова от „Галъп“ по БНТ.
По думите ѝ демографският разрез показва, че страховете са закономерно по-високи при по-високите възрастови групи и съответните им политически предпочитания. При най-младите картината е осезаемо по-позитивна.
Яница Петкова припомни, че данните не са изненадващи на фона на предишни сондажи на агенцията, които показват, че в директен въпрос „за“ или „против“ еврото скептицизмът също надделява и явно е нужна повече разяснителна и информационна работа.
12:29 | 26.01.24 г.
