Готова ли е Европа да се бие с Путин сама?

Производството на ново оборудване обаче все още е относително бавно, особено след като голяма част от него се изпраща в Украйна. Доставките на ново оборудване могат да отнемат месеци или години, което поражда въпроса дали Европа изобщо може да се подготви навреме за руска атака.

„Важно е да се подчертае, че е постигнат напредък, но ако сравните това, което е направено досега, с това, което трябва да се направи, все още говорим за дребни неща“, казва Мисироли, бившият помощник-генерален секретар на НАТО. Според него този напредък е предизвикан от шока от инвазията на Русия в Украйна и „може би е необходим още един шок“, за да се ускори процесът.

Правителствата на Европейския съюз също ще трябва да решат дали искат Брюксел да играе по-голяма роля в отбраната. Естония и Франция, подкрепени от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, сега предлагат идеята за съвместни заеми за изграждане на бойните способности на ЕС. В края на февруари комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон ще представи своята Европейска отбранителна индустриална стратегия.

Според вътрешни документи, с които Politico разполага, стратегията на Бретон настоява за повече съвместни доставки на оръжия и координиране на бюджетите за отбрана на правителствата, за да станат по-ефективни и да подкрепят компаниите от блока. Френският комисар също така иска ЕС да копира извънредните правомощия на президента на САЩ, позволяващи на Белия дом да пренасочи индустрията на страната към отбранително производство в случай на извънредна ситуация – на практика стартирането на истинска военновременна икономика.

Според Бретон ЕС ще се нуждае от 100 млрд. евро кеш, за да стимулира отбранителното производство. Блокът може да се изравни с Русия след 18 до 24 месеца, когато става въпрос за производство на оръжия, добавя той. Други служители на ЕС призовават за повече стандартизация и оперативна съвместимост между въоръжените сили на Европа. Докато страните от ЕС имат 17 различни типа танкове, САЩ имат само един, според института „Жак Делор“.

Междувременно перспективата Европа да се изправи срещу Москва без американска подкрепа накара някои да обмислят някога немислимото: да разработят собствени ядрени арсенали. В края на краищата ядрените оръжия са най-доброто възпиращо средство - и войната в Украйна служи като предупредителна история.

След разпадането на Съветския съюз Киев се отказа от наследения си арсенал през 1994 г. в замяна на руски и западни гаранции. Дори по това време някои лидери смятаха, че това е много рисковано решение. Съобщава се, че френският президент Франсоа Митеран е предупредил украинския държавен глава Леонид Кучма, че прави грешка: „Млади човече, ще бъдете измамен по един или друг начин“.

Бил Клинтън, който беше президент на САЩ по това време, съжалява за натиска, който е оказал за отказа от ядрения арсенал от страна на Киев. „Чувствам се лично отговорен, защото ги накарах да се съгласят да се откажат от ядрените си оръжия. Никой не вярва, че Русия би ги нападнала, ако Украйна все още имаше тези оръжия“, коментира той.

Евентуално американско оттегляне би оставило големи части от ЕС - свикнали да се скупчват под ядрения чадър на САЩ - внезапно изложени на риск. „Европа няма способността да осигури ядрено възпиране по начина, по който го прави Америка, в обем или в обхват“, коментира Нийл Мелвин, изследовател от RUSI.

Франция и Обединеното кралство все още ще разполагат с ядрени оръжия, но доколко биха могли да ги поставят в услуга на своите съюзници и при какви условия е открит въпрос, според Камил Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, а сега изтъкнат политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения. Обединеното кралство има около 200 бойни глави, с които частично допринася за защитата на НАТО. Франция има около 300, но страната е ангажирана само с националната отбрана.

Последната точка се обсъжда: този месец влиятелният френски експерт по отбраната и сигурността Жан-Доминик Мерш каза пред Le Point, че Франция трябва „някак си да сподели” своите ядрени оръжия с европейските съюзници, по същия начин, както прави Вашингтон. Това е идея, за която френският президент Еманюел Макрон намекна преди няколко години, но която никога не беше сериозно проучвана досега. Манфред Вебер, лидер на дясноцентристката Европейска народна партия, казва, че това е разговор, който европейците трябва да подновят. „Макрон предложи преди много време, особено на германците, да обмислят как френският ядрен чадър може да бъде поставен в европейска рамка“, коментира той. „Сега е подходящият момент да приемем това предложение на Макрон“, допълва Вебер.

Подобен ход обаче би повдигнал друг въпрос: може ли наистина да се разчита на Париж или Лондон да рискуват ядрена война, за да спрат марша на руските войски към Талин или Варшава?

Несигурността кара европейските лидери да търсят други възможности. През декември бившият министър на външните работи на германските „Зелени“ Йошка Фишер каза, че ЕС се нуждае от собствени ядрени оръжия, въпреки че това пък повдига въпроси как ЕС ще може да управлява ядрени ударни сили. Междувременно в Полша някои гласове започнаха да призовават страната да изгради свой собствен арсенал. „Ако международният ред не е в състояние да ни даде 100 процента гаранции да се защитим срещу руска атака, ние трябва да сме в състояние да получим правото да притежаваме национални ядрени оръжия“, коментира Роберт Чеда, пенсиониран офицер от полското разузнаване, в интервю за полските новини.

Подобни възгледи все още са маргинални, но вероятно ще стават все по-популярни по време на втори мандат на Тръмп в Белия дом.

За Гнездилов, украинският войник, който се бие с Русия, отговорът на всички тези въпроси и проблеми е прост: Ако Европа не иска да се бие с Русия, нейните лидери трябва да гарантират, че Украйна ще получи средствата да победи Москва сега. „Защото, ако Путин не спре, Европа готова ли е за война днес? Ако Украйна падне, Европа готова ли е да се защити", пита той.