Когато започна мандата си начело на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен заяви, че една от основните ѝ цели е да направи Европейския съюз глобален лидер. Тази задача беше повтаряна няколко пъти досега, но не е особено успешна, пише Марек Дабровски, един от външните експерти на мозъчния тръст Bruegel и съосновател на Центъра за социални и икономически проучвания във Варшава.
Според него едно от проявленията на слабостта на ЕС е войната в Украйна, но не само.
Руската агресия в Украйна е най-сериозното предизвикателство за европейската сигурност и стабилност от Втората световна война насам, но страните от ЕС още не са убедени, че жертвата на агресията трябва да получи помощ и различните държави предлагат различни начини и форми за подкрепа, пише анализаторът. Консенсусът в ЕС започна да изчезва през 2023 г. под натиска на бизнес лобита и една от видимите прояви за това е блокирането на полско-украинските граници в края на 2023 г. в знак на протест срещу вноса на зърно от Украйна.
Реално обаче слабостта на ЕС може да се види в отказа на Унгария да подкрепи отпускането на пакет от 50 млрд. евро помощ за Киев за четиригодишен период - до 2027 година. Така заедно с блокираната от Конгреса на САЩ подкрепа, Киев е оставен сам от своите най-големи донори в тежък момент от началото на войната.
ЕС също така 15 години обмисля старта на преговорния процес със Северна Македония (първо блокиран от Гърция заради името на страната - б.р).
В краткосрочен план тези два казуса изискват сериозна дипломатическа работа, а вероятно и болезнени компромиси. В дългосрочен план обаче, за да бъде наистина играч в геополитически план, Брюксел трябва да промени механизма за взимане на решения, пише Дабровски.
Изискването за пълно единодушие трябва да бъде премахнато в поне три сфери - обща външна политика и политика на сигурност, разширяване на ЕС и бюджета на общността. Вместо съгласие на всички членове, решенията трябва да бъдат взимани например чрез квалифицирано мнозинство, предлага анализаторът.
Много решения в ЕС всъщност се взимат с квалифицирано мнозинство. За да бъдат одобрени,"за" тях трябва да гласуват най-малко 55% от държавите, тоест 15 при сегашните 27 членове, които представляват поне 65% от населението на общността. Механизмът предвижда и "блокиращо малцинство", когато поне четири държави гласуват против. По този начин в общността се приемат към 80% от законодателните решения и като цяло интересите на държавите са защитени, още повече, че ЕК са по-скоро склонни на компромиси при дискусии.
От юридическа гледна точка има вариант да се премине към този тип на гласуване - чрез преходните и заключителни разпоредби на договорите за ЕС, където е предвидена такава възможност за определени области. Това е и по-лесния вариант, посочва Дабровски. Има обаче сектори, в които Договорът за ЕС постановява изрично пълно единодушие, за да бъде одобрено решението - например за разширяване на общността.
Припомняме обаче, че и тук може да бъде намерена вратичка - премиерът на Унгария беше помолен да напусне залата, докато трае гласуването за старт на преговорния процес с Украйна. По този начин беше осигурено пълно единодушие, макар и не от всички членове на ЕС. Този маньовър не е ползван досега, но правилата на ЕС позволяват страни да не участват в гласуване по теми, включително и защото имат правото на т.нар. опт аут, тоест да не участват в тази обща политика. Дания договори правото да не участва във валутния съюз на ЕС, каквото задължение имат всички членове на общността, макар че може по всяко време да се откаже от своето решение.
Другият вариант е промяна в Договора за ЕС, което е много по-сложно и ще изисква много сериозен дебат. В същото време в резолюция на Европейския парламент вече има предложения за промяна, част от които се отнасят до намаляване на правото на вето за членовете на ЕС. Документът може да бъде ползван като база за началото на тези разговори, съветва още анализаторът.
Марек Дабровски е категоричен - промяната е голямо предизвикателство, но тя ще бъде и ключова за превръщането на ЕС в глобален играч, както и за бъдещото разширяване на общността.