Рибата се вмирисва откъм главата, или защо Западът трябва да обърне внимание на Иран

Заради атаките на йеменските бунтовници хути срещу корабоплаването в Червено море военни сили от САЩ и Великобритания, подкрепени от още няколко страни, започнаха да провеждат операции, насочени срещу позиции на хутите в Йемен.

Въздействието на нападенията върху международната морска сигурност и – оттам, върху световната търговия, е проблем, чието решение не търпи отлагане. Усилията за разрешаване на кризата обаче трябва да бъдат съсредоточени върху истинския източник зад тази разгръщаща се криза, пише Чък Уолд, пенсиониран генерал от военновъздушните сили на САЩ и бивш заместник-командир на Европейското командване на САЩ, за Politico.

Според него главата на вмирисващата се риба е в Иран.

След избухването на конфликта между Израел и терористичната организация „Хамас“ през октомври 2023 г. се засилиха опасенията, че и други големи сили, вкл. САЩ, ще се окажат въвлечени в ескалацията. Траекторията на конфликта безпогрешно сочи в тази посока, като отговорност носи един единствен субект: иранският режим, посочва Уолд.

Техеран отрича да участва в атаките, насочени срещу търговски кораби в Червено море и американските военни сили в Ирак и Сирия. Шиитските милиции, които извършват тези действия обаче, вкл. и йеменските хути, са широко познати като пълномощници на режима. Иран твърди, че тези групи действат автономно, водени единствено от предполагаемия си личен интерес. Множество доказателства сочат към прякото участие на страната, очевидно и от откритото одобрение на атаките.

Техеран педантично култивира през последните десетилетия свои терористични посредници в региона. Атаките на „Хамас“ срещу Южен Израел на 7 октомври 2023 г., които предизвикаха настоящия конфликт, са сложно свързани с тази стратегическа рамка. Върховният лидер Али Хаменей дори характеризира нападението на „Хамас“ като „непоправимо поражение“ за главния съюзник на Америка в Близкия изток, като предрече бързата му кулминация в „изкореняването“ на Израел.

Впоследствие иранският режим направи всичко възможно, за да въвлече САЩ в конфликта. Под патронажа на Иран организацията „Хизбула“ започна провокации по северната граница на Израел, а хутите – да нападат кораби с изричната цел на практика да затворят Червено море.

Ако бъдат оставени без контрол, тези предварителни маневри могат да послужат като прелюдия към по-широко организирана офанзива, смята Уолд.

САЩ отговориха на тези провокации, като сформираха нова коалиция за морска сигурност и нанесоха ограничени ответни удари срещу съоръжения, използвани от иракските и сирийските милиции, чиято основна цел в региона са американски военнослужещи. Белият дом обаче внимава и се въздържа от конфронтация с подстрекателя в Техеран.

Разбира се, никой не призовава САЩ да започнат преки военни действия с Иран. Ако обаче западните сили наистина се стремят да предотвратят избухването на по-голям конфликт, те трябва да са готови да предприемат действия, които възпират волята на движещата сила зад всички тези гореспоменати недържавни актьори. Докато тяхното финансиране и лидерство остават непокътнати в Иран, възпирането на самите пълномощници няма да е възможно.

Въпреки че санкциите и дипломатическият натиск могат да разстроят иранския режим, САЩ и техните съюзници могат да подкрепят и опозиционните движения, посветени на подкопаването на режима в Техеран.

Все повече западни политици и военни експерти признават съществуването и жизнеспособността на продемократично движение с широка подкрепа в Иран. От 2014 г. това движение се ръководи от национална мрежа от „Единици на съпротивата“, свързани с Народната организация на моджахедините в Иран (MEK). Активността на тези единици беше очевидна по време на въстанието, предизвикано от трагичната смърт на Махса Амини през 2022 г. няколко дни след ареста ѝ от моралната полиция на Иран заради неправилно носен хиджаб.

Както признават високопоставени служители в администрацията на бившия президент на САЩ Бил Клинтън, САЩ са определили МЕК като терористична група през 1997 г. като жест на добра воля към новоизбраната фракция на клерикалния режим. Различни американски и европейски съдилища не откриха връзка между MEK и тероризма и организацията беше премахната от списъка с терористичните групи през 2012 г.

Междувременно Националният съвет за съпротива на Иран (NCRI), който е мощна опозиционна коалиция, търси признание от западните сили - не за военна или финансова подкрепа, а за легитимността на борбата на иранския народ срещу режима. NCRI също отпадна от списъка с терористичните организации на правителството на САЩ през 2012 г. и насърчава промени в политиката за засилване на изолацията на настоящия режим. Мариам Раджави, новоизбраният президент на NCRI, очерта план от 10 точки за създаването на свободна, светска, демократична и неядрена република в Иран.

Много западни лидери обаче се колебаят да подкрепят идеята за смяна на режима в Иран от иранския народ чрез въстания. Съмненията обаче трябва да се разсеят, тъй като многобройните вълнения от 2017 г. насам разкриват твърд ангажимент към тази кауза от страна на хората.

В сегашния си вид Западът има какво да направи. Определянето на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), основният инструмент на Техеран за вътрешни репресии и регионална намеса, като терористична организация е наложително, смята Уолд. Прилагането на всеобхватни санкции, включително спиране на глобалните продажби на петрол от Иран, също би ограничило сериозно капацитета на Техеран да финансира терористичните си поддръжници.

Тъй като вътрешната ситуация в Иран се влошава, Западът просто не може да си позволи да остане пасивен, заключава Чък Уолд.