fallback

Европа навлиза в тревожна година

Най-голямото предизвикателство пред ЕС е победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември

08:19 | 20.01.24 г.

Европа посреща тревожна година заради серията избори, вкл. в самия Европейски съюз (ЕС) и САЩ. Поне засега изглежда, че изборите за Европейски парламент (ЕП) няма да доведат до популистко мнозинство. Евроскептичните партии обаче се очаква да постигнат значими резултати и центърът да загуби позиции в сравнение с предишния вот през 2019 г.

Управляващите партии във Франция и Германия вероятно ще се представят зле на европейските избори. Това допълнително ще отслаби авторитета на германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон, пише за Politico Муджтаба Рахман, ръководител за Европа на Eurasia Group.

Шолц управлява нестабилна коалиция и неотдавнашната фискална криза в Германия допълнително намали нейния политически капацитет и способност за амбициозни политики в ЕС. Макрон, от своя страна, не изпитва липса на амбиция, но е изправен пред тежки вътрешни предизвикателства, а Франция не може да води Европа сама, ако Германия я няма за подкрепа.

Освен това новите и потенциално нестабилни правителства в големи страни членки като Испания и Полша също ще се грижат предимно за вътрешните им проблеми.

След изборите през 2023 г., които доведоха проруските популисти на власт в Словакия и донесоха победа на крайнодесните в Нидерландия, нативистките течения в целия блок вероятно също ще наберат сила. Гласоподавателите в Австрия, Белгия и Португалия се очаква да подкрепят най-силно националистическите партии. Все повече изглежда и че крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) ще постигне още по-големи висоти преди парламентарните избори през 2025 г.

Тази политическа реалност ще затрудни държавите членки на ЕС да се справят с предизвикателствата пред блока.

От една страна, обединяването на ЕС зад Украйна и срещу Русия може да стане много по-трудно от преди. Това ще отслаби ръката на Киев срещу Москва, а същевременно войната продължава. Стремежът на ЕС да се разшири, като приеме Украйна за член, вече се сблъсква с политически пречки и ще стане още по-трудно.

Миграцията също може да се появи отново като дестабилизираща политическа сила, особено като се имат предвид неадекватните реформи на ЕС в системата за убежище. Ненамаляващите миграционни потоци биха предизвикали все повече солидарността, сближаването и сигурността на границите на ЕС. Опитът да се пресече нелегалната имиграция чрез купуване на добра воля от „пазачи“ в периферията на Европа, както блокът правеше в миналото, няма да реши основните проблеми и само ще увеличи задълженията на Съюза към недемократични правителства.

Освен всичко това, икономиката на ЕС също ще е в затруднение тази година, което добавя още повече внимание към опитите на Брюксел да засили конкурентоспособността на блока. ЕС рискува също така да изостане още повече след Китай и САЩ в управлението на цифровия и индустриален преход. Това само ще се влоши от неспособността на Брюксел да задълбочи сътрудничеството си с Вашингтон срещу Пекин, още повече, че ЕС все още няма собствена проактивна позиция срещу Китай.

Дори въпросът кой трябва да ръководи институциите в Брюксел може да се окаже по-спорен, отколкото се предполага, не на последно място, тъй като унгарският премиер Виктор Орбан ще иска думата в надпреварата за най-високите позиции. Справянето с нарастващата войнственост на Орбан ще бъде ключово предизвикателство, особено след като Унгария поема ротационното председателство на Съвета на ЕС през втората половина на тази година.

Най-голямото предизвикателство обаче несъмнено ще бъде отговорът на ЕС при евентуална победа на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп на президентските избори през ноември. Победа на Тръмп би създала отново трансатлантическо напрежение, значително би възпрепятствала подкрепата на Запада за Украйна и също така би увеличила риска от търговска война.

Най-проблематичното е, че потенциален тласък от страна на Тръмп да изтегли САЩ от НАТО - както и европейския политически ред и ред за сигурност, би представлявал екзистенциален кошмар. Такъв, който за много страни от ЕС би поставил под въпрос основите на свободата, мира и просперитета, върху които почива следвоенното споразумение на блока.

Пет години след като сегашният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви намерението си да ръководи „геополитическа“ изпълнителна власт на ЕС, амбицията на Брюксел да разшири глобалното си влияние се сблъска с реалността на вътрешните политически ограничения. Рискът сега е, че Европа може да стане по-изолирана, а ЕС няма да е в състояние да се справи надеждно с увеличаващите се проблеми във време, когато са необходими действия.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:44 | 20.01.24 г.
fallback
Още от Политика виж още