Репарационни облигации могат да отключат 300 млрд. долара за Украйна

Украйна се нуждае от пари, за да продължи да се защитава срещу Русия. САЩ и Европейският съюз (ЕС) се затрудняват да продължат да издават чекове на името на страната. Те също така не са склонни да предадат резервите на руската централна банка за 300 млрд. долара, които западните правителства замразиха в началото на войната.

Ройтерс дава идея за резервен план. Киев може да събере пари чрез продажба на облигации, обезпечени с бъдещи искове за обезщетения от войната срещу Москва.

Би било по-добре, ако поддръжниците на Украйна можеха просто да дадат на страната още пари, както направи Великобритания наскоро. В други страни обаче се проявява умора от тази война. Президентът на САЩ Джо Байдън не успява да убеди Конгреса да одобри нов пакет на стойност 61 млрд. долара за Киев. Междувременно Унгария блокира планираните 50 млрд. евро помощ от ЕС миналия месец, въпреки че други държави от блока са решени да намерят начин да заобиколят проблема.

Усилията за изземване на замразените активи на Русия също напредват бавно. Не само юристите спорят дали конфискацията би била законна. Политиците се чудят дали би било разумно, въпреки че активно проучват въпроса, според FT.

Издаването на „репарационни облигации“ ще заобиколи тези проблеми. Украйна би продала ценни книжа, които да се изплащат, ако – и само ако – получи репарации от Русия за щетите, нанесени от войната. Лихвените плащания също могат да се натрупват и да станат дължими само ако Киев получи компенсация.

Притежателите на облигации няма да имат договорни претенции към замразените резерви на Кремъл. Като се има предвид обаче, че е малко вероятно Русия да плати доброволно, тези активи биха били най-вероятният източник на пари за плащане на щети.

Тъй като резервите трупат лихви, те могат да се използват за плащане както на главницата, така и на лихвите. Това би било различно от конфискацията, тъй като активите ще бъдат прехвърлени само ако легитимен механизъм за обезщетение първо реши, че плащания за щети се дължат на Украйна.

Украйна ще има приемлив начин да събере дължимото по всички щети, присъдени до стойността на резервите, следователно може да издаде репарационни облигации до 300 млрд. долара. Емисията обаче би била успешна, ако САЩ, правителствата на ЕС и други съюзници са склонни да купят ценните книжа.

Киев има убедителни аргументи и за това щетите да са над 300 млрд. долара. Разходите за възстановяване на страната достигат 411 млрд. долара до миналия февруари, според данни на Световната банка, като сумата продължава да се увеличава.

Правният принцип, че една държава трябва да „направи пълно обезщетение за вредата, причинена от (едно) международно противоправно деяние“, е добре установен. Има и скорошен прецедент на държава, която го прави. След като Ирак нахлу в Кувейт през 1990 г., Съветът за сигурност на ООН създаде комисия за компенсации, която принуди Багдад да плати 52 млрд. долара обезщетение. Парите идват от част от приходите от петрол на Ирак.

Международната общност все по-трудно ще наложи волята си на Русия. В края на краищата Съветът за сигурност на ООН едва ли ще гласува за създаване на комисия за компенсации, тъй като Русия е една от петте страни, които могат да налагат вето на неговите резолюции. Въпреки това Общото събрание на ООН, което има по-малко правомощия от Съвета за сигурност, но където нито една държава няма право на вето, вече каза, че е необходим международен механизъм за обезщетение. Органът също така призовава членовете да създадат регистър на искове срещу Русия.

В отговор Съветът на Европа, междуправителствена група, ангажирана с насърчаването на върховенството на закона, в момента работи по такъв регистър. Досега няма решение кой орган да се произнася по исковете, но подкрепата на Общото събрание на ООН дава легитимност на действията за търсене на отговорност на Русия за щетите от войната.

Все пак процесът по извличане на репарации от Русия ще бъде труден. Ирак изплати последното си обезщетение едва през 2022 г., повече от 30 години след като нахлу в Кувейт. Украйна се нуждае от пари сега. Репарационните облигации биха могли да решат проблема с времето.

Едно от възраженията срещу идеята е, че облигациите биха били толкова рискови, че инвеститорите биха поискали голяма отстъпка от цената, така че Киев няма да получи пълните 300 млрд. долара.

Отделно, дори ако съдебен процес присъди на Украйна щети, западните правителства може да не са склонни да прехвърлят правото на собственост върху руските резерви на Киев. Самата Украйна също може да се съгласи да се откаже от претенциите за репарации срещу Москва като част от бъдещо мирно споразумение.

Ето защо идеалните основни инвеститори биха били западните правителства. Те могат да загубят много, ако Украйна не успее да удържи атаката на Русия. Те също са в добра позиция да смекчат рисковете по облигациите. САЩ и съюзниците им имат властта да определят дали замразените активи на Русия да се използват за компенсации. Те също така ще имат голямо участие за формата на всяка мирна сделка.

Ако западните правителства стигнат до заключението, че Кремъл трябва да си върне резервите, това ще се дължи на факта, че те заключават, че по-широките ползи от мира са по-малки от разходите за отказ от 300 млрд. долара.

Междувременно правната основа за използване на руските резерви за изплащане на репарационните облигации би била силна, ако Украйна прехвърли искове за обезщетение срещу Москва на западните правителства, които са купили облигациите, казва Лий Бухейт, опитен правен експерт по държавен дълг. Правителствата биха могли да разчитат на принципа на общото право за „прихващане“, съгласно който активите на предприятието могат да се използват за плащане на неговите дългове.

Ако западните правителства не желаят да купят всички репарационни облигации, Украйна може да раздели облигациите на няколко транша, коментира Дейлип Сингх, главен глобален икономист в PGIM Fixed Income. Правителствата биха могли да купуват най-рисковите траншове, а редовните инвеститори – по-малко рисковите. Това ще намали отстъпката, която Украйна ще трябва да направи при продажбата на облигациите.

Репарационните облигации не са единствената идея за това как Киев да получи пари сега. Те обаче не разчитат на конфискуване на активите на Москва, което е в основата на много други предложения. Ако съюзниците на Украйна не могат да продължават с писането на чекове, облигациите са добър резервен план.