Френските депутати дадоха окончателното си одобрение на спорния законопроект, който затяга правилата за имигрантите, и осигуриха политическа победа на президента Еманюел Макрон, която обаче изложи на показ пукнатините в центристкото му мнозинство, предава Ройтерс.
Законопроектът, който е компромис, постигнат между партията на Макрон и консервативната опозиция, показва насочването надясно на политиките в голяма част от Европа, докато правителствата се опитват да предотвратят възхода на крайната десница с по-строга позиция срещу имиграцията.
„Днес са необходими строги мерки“, заяви министърът на вътрешните работи Жерал Дарманен след гласуването в долната камара. „Не можем да разрешим проблемите на французите в останалата част от страната, като само си седим в центъра на Париж“, допълни той.
Министърът изрази облекчение, че законопроектът беше приет с гласовете на центристката му коалиция и на консерваторите, без да разчита на изненадващата подкрепа от крайнодесните депутати, чието одобрение предизвика смут в президентския лагер.
Първоначално френското правителство заяви, че това ще бъде законодателство на принципа на моркова и тоягата, което ще улесни мигрантите да работят в сектори с недостиг на работна ръка, за да получат разрешение за местопребиваване, но също така ще улесни изгонването на нелегални мигранти.
За да спечели подкрепа от десницата обаче, правителството прие да смекчи мерките за разрешение за местожителство, като в същото време забави с няколко години достъпа на мигрантите до социални помощи, включително детски надбавки и плащания за жилище.
Французите отдавна се гордеят, че имат една от най-щедрите социални системи в света, която предоставя плащания дори на чуждестранни жители, като им помага да си плащат наема и грижите за децата с месечни надбавки до няколко стотин евро.
Крайната десница и неотдавна консерваторите заявиха, че те трябва да бъдат запазени само за френски граждани. Договореното във вторник споразумение ще отложи достъпа до жилищни помощи за безработни мигранти от страни извън ЕС с пет години.
Компромисът въвежда също миграционни квоти, които затрудняват децата на имигранти да стават французи и предвиждат, че хора с двойно гражданство, осъдени за сериозни престъпления срещу полицията, може да загубят френското си гражданство.
Сделката, договорена от специална комисия от седем сенатори и седем депутати и по-късно одобрена от двете камари, първоначално беше добра новина за Макрон, който превърна законопроекта за миграцията в ключов стълб на втория си мандат и в противен случай можеше да се откаже от него.
Само шест месеца преди изборите за Европейски парламент, на които имиграцията ще бъде ключов проблем, законът може да подкрепи и Марин льо Пен, която, усетила добра политическа възможност, нарече променения законопроект „голяма идеологическа победа“ за нейната крайнодясна партия.
Тя изненада правителството, като обяви, че партията ѝ ще гласува за законопроекта, предизвиквайки огромен смут в лявото крило на партията на Макрон, което счита за проява на лош вкус да гласува в унисон с крайната десница.
Един от най-красноречивите представители на лявото крило на Макрон в парламента, Саша Ули, гласува срещу законопроекта. В крайна сметка 20 членове на партия „Възраждане“ на френския президент гласуваха срещу законопроекта, 17 се въздържаха, а 131 гласуваха „за“.
Слуховете, че някои министри заплашват да подадат оставка, ако законопроектът бъде приет, обиколиха френските медии преди гласуването. Но засега това не е факт.
Консервативните „Републиканци“, които през годините втвърдиха реториката си, доближавайки го до това на крайната десница, също обявиха победа, като заявиха, че законопроектът в основни линии е техен.
Макрон спечели двата си президентски мандата през 2017 г. и 2022 г., след като избирателите застанаха зад него, за да не позволят на Льо Пен да спечели, и леви депутати заявиха, че поправеният законопроект е предал обещанията за отблъскване на крайнодесни идеи.
Бунтовници в партията на Макрон може още повече да отслабят влиянието му в парламента и да усложнят останалата част от мандата му.
Премиерът Елизабет Борн заяви пред парламента, че законопроектът „ще направи системата по-ефективна, тъй като ще опрости драстично процедурите ни за обработване на заявленията за убежище и ще позволи по-бързото изгонване на криминалнопроявени или радикализирани чужденци“.
Други правителства в Европа също избират по-твърди миграционни политики.
Британският премиер Риши Сунак заяви в събота, че ще настоява за глобални реформи на системата за убежище и предупреди, че заплахата от растящ брой бежанци може да натежи върху части от Европа.
08:30 | 20.12.23 г.
