Народните представители приеха на второ четене поправки в Конституциятa, с които ограничиха правата на президента при назначаването на служебен кабинет. Депутатите одобриха промяна, която е пряко обвързана с начина, по който се формира служебен кабинет, предава БГНЕС.
Промените предвиждат, че ако не се постигне съгласие за съставяне на правителство, президентът назначава служебно правителство след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател.
Президентът ще може да избира за служебен премиер измежду председателя на Народното събрание, председателя на Сметната палата или заместника му, управителя и подуправителя на БНБ, омбудсмана или неговия заместник. Ако всички от изброените откажат да заемат тази длъжност и държавният глава не може да назначи служебен кабинет, такъв ще бъде избиран от Народното събрание.
Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите. С полагането на клетвата на новите депутати се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание.
Депутатите ограничиха избора на президент, като приеха държавният глава да бъде избиран само ако е с българско гражданство. Парламентът прие, че за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.
Депутатите приеха промени в Конституцията, които предвиждат решенията за избор на регулаторите да се приемат с мнозинство от две трети от всички народни представители, като се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност, за да бъде гарантирана независимостта на тези ръководители.
Министри занапред ще могат да са и български граждани, които имат и друго гражданство и отговарят на условията за избиране на народни представители, реши още парламентът с приети на второ четене промени в Конституцията, пише БТА. Досега изискването беше те да са само български граждани и да отговарят на условията за избиране на депутати.
За министрите обаче няма да важи изискването за уседналост – да са живели последните 18 месеца в страната.
Народното събрание реши за депутати да могат да бъдат избирани български граждани с двойно гражданство, ако са живели последните 18 месеца у нас.
И по двата текства от „БСП за България“ бяха категорично против.
„Пробихте огромна дупка в системата за национална сигурност“, заяви Атанас Зафиров от левицата. А колегата му Кристиан Вигенин отбеляза, че за народен представител се изисква да е живял последните 18 месеца в България, а министър може да се стане още на следващия ден.
Съдебната власт е независима, а неин основен носител е съдът, записаха още депутатите с промени в Конституцията, гласувани на второ четене. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт според приетите текстове.
Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела, гласува също парламентът. Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Той, по предложение на Върховната прокуратура, утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, съдиите и следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Отхвърлено беше предложението на „Има такъв народ“ главният прокурор да се избира пряко от избирателите за срок от 7 години, без право на повторно избиране и по ред, определен от закона.
Прокуратурата следи за спазване на законността, като предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон, гласуваха депутатите. Освен по наказателни дела от общ характер, тя участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.
15:38 | 19.12.23 г.
