„Оказа се, че инфлацията наистина е била преходна; просто отне повече време“. Подобно мнение се чува често след резкия спад на потребителската инфлация в САЩ от пика от 9,1% през юни 2022 г. на годишна база до 3,1% за ноември. Но това е подвеждащо тълкуване, което оказва още по-голям натиск върху Федералния резерв да преследва преждевременни и големи понижения на основната си лихва, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.
Връщането на наратива за преходната инфлация е неуместно не поради сложността на „последната миля“ в битката с нея. Да, настоящата дефлация в сектора на стоките може да се обърне, преди дезинфлацията при услугите да се ускори достатъчно, за да осигури плавно сближаване с 2-процентната инфлационна цел на Фед. Да, основната инфлация (без храните и енергията – бел. прев.) се оказва по-упорита от движения от енергията спад на общата. И да, има основателни въпроси относно отложените ефекти от повишенията на лихвите и подходящата цел за инфлацията за икономика с недостатъчно гъвкаво предлагане в средносрочен план.
Това са все истински казуси, които не са достатъчно силно отразени от пазарите. Но дори и ако пътят към целта на Фед от 2% е плавен оттук насетне (което няма да е така), формулировката „просто отне повече време“ е погрешна. На най-фундаментално ниво тя игнорира поредицата от последващи промени, които бяха причинени от устойчивостта на висока инфлация за повече от две години.
Просто казано, преходният характер на инфлацията трябва да се разглежда чрез поведенчески анализ, а не през тесен времеви поглед. Едно преходно явление изисква монетарните власти и икономическите участници да го „пропуснат през себе си“ – тоест да не променят поведението си по никакъв съществен начин. Това не се случи в отговор на последния инфлационен шок.
Няма съмнение, че високата инфлация вече е променила много. Фед беше принуден да повиши лихвените проценти с над 5 пр.п. (до диапазона 5,25-5,50% - бел. прев.) в най-сгъстения цикъл на лихвени повишения от десетилетия. Някои банки фалираха поради лошо управление на потенциалния ефект от по-високите лихви върху техните баланси. Секторите с висока задлъжнялост, като търговските недвижими имоти, страдат. Обемът на сделките на жилищния пазар се срина, като много собственици не желаят да продават, защото това би означавало да вземат ипотека при по-високи лихви за новото си жилище. И списъкът продължава.
Ориентираният към бъдещето аспект на „просто отне повече време“ също е проблематичен. През последните няколко седмици това насърчи огромно пазарно разхлабване на финансовите условия. И това беше преди спадът на доходността да бъде допълнително ускорен на 13 декември от изненадващо гълъбовите* забележки (централната банка очаква понижение на основната си лихва с 0,75 пункта през 2024 г. – бел. прев.) на председателя на Фед Джей Пауъл, които представляваха внезапен обрат на неговите коментари само 12 дни по-рано.
Рискът е Фед, който се чувства неудобно от липсата на връзка между бъдещите му насоки и пазарната реалност, да бъде принуден да предприеме действия, които се харесват на пазарите, но се оказват несъвместими в дългосрочен план с мандата на централната банка (за ценова стабилност – бел. прев.) Това не би било нещо ново. То се разигра при обратния завой в паричната политика от януари 2019 г., когато Пауъл използва език, който отвори възможността следващото движение на лихвените проценти да бъде надолу, шест седмици след като централната банка предупреди пазарите за по-нататъшни повишения. През април 2020 г. пък имаше решение за закупуване на акции на борсово търгувани фондове за високодоходни (нискокачествени) облигации. А от ноември 2021 г. до март 2022 г. имаше постепенно оттегляне на широкомащабните покупки на активи.
Специфичният риск днес е, в желанието си да избегне пазарната волатилност, Фед да валидира разхлабването на пазарните условия със значителни намаления на лихвените проценти, но след това да бъде принуден да обърне курса.
Колкото повече Фед се поддава на очакванията на инвеститорите за значителни и ранни намаления на лихвените проценти през 2024 г. – включително приближаване до шестте понижения, калкулирани през следващата година – толкова повече пазарите ще настояват за още по-гълъбова позиция. Ако инвеститорите отразят в цените допълнителни намаления на лихвите, за Фед ще бъде по-трудно да изпълни мандата си без голяма пазарна реакция.
Разминаването на Фед с пазара ще се окаже трудно за бързо коригиране, а различията в политиката му с Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) ще се задълбочат. Колкото повече това продължава, толкова по-големи са рисковете за икономическото благополучие и финансовата стабилност.
Вместо да изберат лесния път, прегръщайки наратива „просто отне повече време“, и пазарите, и монетарните власти би било добре да се съсредоточат върху това колко много се е променил светът през последните няколко години. Походът на инфлацията не е нито простичък, нито завършен. Произтичащата от това промяна в глобалната икономика и финансовите пазари ще се усеща няколко години, завършва Ел-Ериан.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. ред.
13:37 | 21.12.23 г.
