Мина повече от месец, откакто крайният десен политик Хеерт Вилдерс спечели изборите в Нидерландия, но още не може да привлече потенциални съюзници за коалиция. Както опитът на италианския премиер Джорджа Мелони показва, натискът за компромис вероятно ще подейства, за да смекчи най-крайните му инстинкти. Това обаче е малка утеха в Европейския съюз, където инерцията на десните почти не показва признаци за забавяне, пише редакторката на Bloomberg Рейчъл Сандерсън.
Вероятно ще помогне това, че 47-годишната Мелони потенциално се различава от първоначалните шест страни в ЕС, което може да я определи като сравнително умерена, заемайки пронатовска позиция във външната политика към Украйна и оттегляйки се от китайската инициатива „Един пояс, един път“.
Въпреки това Мелони все още може да отслаби европейския проект, особено срещу имиграцията. Има риск тя да подкопае ценностите и върховенството на закона, смятано за централно в сегашната си форма. Тя вече се прицели в законите на ЕС за правата на човека и ангажимента му към конвенцията на ООН за бежанците. Да вземем неясните несъгласия, включващи Албания. Опозицията, а сега и Върховният съд, в Тирана оспорва споразумението по предоставянето на убежище, обявено миналия месец между Мелони и министър-председателя на Албания Еди Рама, цитирайки потенциално нарушение на суверенитета на страната, което би довело до това да приема бежанци, спасени в морето от италиански кораби. Търсещите убежище ще остават в Албания, докато молбите им бъдат обработени или докато не бъдат репатрирани.
Мелони похвали сделката, която се критикува широко от групи по правата на човека и предизвика съпротива около центрове за обработка на молбите, като модел за останалите европейски държави. Планът за подхода бе характерната политика на Доналд Тръмп, която задържа търсещите убежище в Мексико, докато молбите им се обработват. Връзката обаче не спира дотук. Европейската десница със сигурност ще получи нов тласък, ако бившият президент на САЩ, с няколко наказателни обвинения, си върне поста на вота през ноември 2024 г.
Това, което е ясно, е, че Мелони е агресивен националист за сметка на съвместния подход. Мигрантската сделка с Албания е подобна на неотдавнашната ѝ забрана за продажба на култивирано месо в Италия, което противоречи на европейските правила. От икономическа гледна точка Италия под ръководството на Мелони се противопоставя и на Европейския механизъм за стабилност, считан за ключова опора на блока срещу зараза от финансови проблеми, но който според Мелони е потенциална задна вратичка за Брюксел да повлияе на намаляването на дълга на Италия. Никой не пропуска иронията, че ЕС предостави около 200 млрд. евро под формата на заеми и безвъзмездни средства за Италия след пандемията.
Моментът да се пише за надигаща се десница в Европа отмина: тя вече се е надигнала. Въпросът сега е колко голямо ще бъде влиянието ѝ. Виктор Орбан от Унгария вече е най-дълго управлявалият лидер в ЕС. Популистът Роберт Фицо, който се ангажира с крайнодесни теми, се завърна като министър-председател на Словакия. Шведските демократи са втората по големина партия в парламента и подкрепят управляващата коалиция. Алтернатива за Германия (AfD) сега редовно събира над 20%, което я прави втората по популярност партия в Германия след CDU/CSU и повече от социалдемократите и Зелените. Французойката Марин Льо Пен значително смекчи позицията си, тъй като подготвя нова кандидатура за президентския пост.
Разбира се, историята показва, че е малко вероятно Мелони да бъде на власт, за да види как визията за популистки ЕС се осъществява. Италианските правителства са склонни да се сриват средно след малко повече от година. Въпреки това, ако тя успее да доведе до промяна на изборите за ЕС догодина, нейното влияние ще я надживее. Вярно е, че правителството на Доналд Туск в Полша е лъчът светлина за вярващите в либералния европейски проект и опора срещу надигащата се десница. И все пак лявоцентристки италиански политик признава, че в някои кръгове вече са се предали, смятайки, че крайната десница не може да бъде спряна в Европа, дори ако правителство на Мелони не оцелее. За него тревогата сега е фокусирана върху това дали има риск Мелони и нейните последователи в момента да „носят маска и когато всички дойдат на власт в Европа, те да хвърлят маската“.
„Твърде ужасяваща перспектива е да си помислим това“, добавя той.
Към днешна дата този немислим страх, че Мелони, чиято партия „Италиански братя“ има своите корени в постфашистката традиция, предвещава връщане към крайната десница в стил Мусолини, се оказва неоснователен. Също така изглежда много малко вероятен.
Но това не трябва да действа успокояващо. Действията на Мелони биват предвещавани от Силвио Берлускони, който дълго време беше смятан за шут, но бе умерен по душа. А това означаваше, че европейското общество и инвеститорите пренебрегнаха заплахата, която той представляваше, докато почти не доведе ЕС до унищожение при кризата в еврозоната. Мелони и нейните помощници може да са по-приятна версия на крайната десница, но яхвайки същите ветрове, подкрепящи Тръмпистката десница в САЩ, те рискуват да доведат европейския проект отново до ръба.
15:35 | 31.12.23 г.
