По-рано тази година сръбският президент Александър Вучич се пошегува за нагласите в страната, която управлява от почти десет години: „На хората им е писнало от мен“, пише Bloomberg.
Бившият министър на информацията на югославския диктатор Слободан Милошевич отвежда партията си към парламентарни избори този уикенд с послание към избирателите, че това е последното действие за него в управлението на страната. Вучич поиска от сърбите да му позволят да се оттегли, след като осигури края на последната балканска война и доближи страната си до присъединяване към ЕС.
Обществени допитвания показват, че 53-годишният някогашен съюзник на руския президент Владимир Путин отново ще постигне убедителна победа. Вучич остава най-популярният политик в Сърбия, а неговата Прогресивна партия води с голяма преднина. Не толкова лесно ще му бъде да постигне наследството, което иска, а именно да го запомнят като човека, който преобрази Сърбия.
Традиционното балансиране на Сърбия между Изтока и Запада беше нарушено от нападението на Русия в Украйна през миналата година, а страната не е близо до нормализиране на отношенията с Косово, предварително условие за членство в ЕС и за двете страни. Критиците твърдят също, че отличителната черта в управлението на Вучич е било задушаването на опозицията, свободата на медиите, както и твърденията за шуробаджанащина.
Вучич и партията му напомнят на сърбите, че никога след разпадането на Югославия не са били по-добре икономически. Това отчасти се дължи на бизнес сделки, които той сключи с Китай, Близкия изток и Русия наред със страни членки на ЕС, които колективно са най-големият източник на инвестиции и субсидии.
Двете най-големи компании износителки в Сърбия сега са китайски, а китайски подизпълнител строи участък от железопътна линия между Белград и Будапеща, един от най-амбициозните проекти в региона.
Президентът, който беше преизбран като държавен глава миналата година след убедителна победа, изтъква, че е донесъл години на стабилност за икономиката и валутата и е подобрил имиджа на страната, която през 90-те години на миналия век беше считана за враг и бе обект на международни санкции.
Откакто Вучич дойде на власт през 2014 г., първо като премиер, брутният вътрешен продукт на Сърбия нарасна над два пъти, движен от големи инфраструктурни проекти. Сърбия привлича две трети от всички преки чуждестранни инвестиции сред шестте страни от Западните Балкани, които се стремят към членство в ЕС.
Безработицата се сви значително – от 25% на 9%, хората го усещат и по джобовете си, като Вучич използва държавни помощи, за да обогатява избирателите. Средната нетна месечна заплата почти се е удвоила до около 800 долара. Вучич обещава тя да достигне 1500 долара до 2027 г., когато изтича сегашният му президентски мандат.
Ръстът на икономиката е особено видим в и около столицата Белград. Небето над града е опасано с кранове.
56-годишният Милан Станич е използвал държавни субсидии, за да утрои площта на ябълковата си градина северно от столицата. „Аз съм трето поколение фермер в семейството ми и никога не съм имал такава подкрепа от държавата“, коментира той след подписването на договор за износ на плодове за Близкия изток и Азия.
Опонентите на Вучич обаче твърдят, че той управлява страната повече като негово феодално владение, отколкото като страна, бъдещ член на ЕС. Те твърдят, че инфраструктурните проекти са били финансирани с твърде много заеми, а проекти като преустройството на крайбрежната улица в Белград предизвикват спорове. Вучич контрира, че дългът остава под 60% от БВП и дори политическите му врагове са си купили апартаменти в крайбрежния комплекс.
Десетки хиляди протестиращи обвиниха Вучич, че насърчава „култура на насилие“ след две масови убийства през май, когато въоръжени мъже убиха 19 души в отделни масови стрелби. Оттогава прозападният либерален блок организира ежеседмични протести срещу властта, които президентът заклеймява като опити да се възползва от трагични смъртни случаи. През последните месеци протестите затихнаха.
Вучич върви по опънато въже и по най-тежкия проблем за Сърбия – бъдещето на Косово, което обяви независимост през 2008 г., но Белград продължава да го счита за своя историческа територия.
Макар че Вучич е критикуван от ЕС и САЩ, че бави преговорите за подобряване на отношенията с Косово, фактът, че той остава в тях го прави уязвим у дома. Повечето политически партии не искат Сърбия да признае Косово, затова, подобно на инвестициите в икономиката, той трябва да търси сделки.
Една от тях е с бившия му ментор Войслав Шешел, лидер на крайнодясната Радикална партия, който беше обявен за военнопрестъпник от Международния съд за бивша Югославия в Хага. Радикалите може да помогнат на екипа на Вучич да остане на власт в Белград, където ще се проведат местни избори едновременно с парламентарните.
В интервю от миналия месец Шешел обобщи предизвикателството пред Вучич. „Никой няма да ни принуди да приемем независимостта на Косово. Всяко правителство, което го направи, моментално ще падне от власт“, заяви той. В същото време лидерите на двете най-големи десни опозиционни групи твърдят, че Вучич е твърде мекушав в преговорите с Прищина, водени с посредничеството на ЕС.
Но партията на Вучич води убедително. Тя има 44% в обществените допитвания, а съюзниците ѝ от Социалистическата партия, които се явяват отделно на изборите, се очаква да получат около 10% от гласовете, което ще им осигури с лекота силно мнозинство.
Освен това президентът обещава да не променя конституцията, за да може да се кандидатира отново след 2027 г., въпреки че той запълни ключови институции със свои съюзници, които ще продължат да управляват Сърбия. Сред тях са премиерът Ана Бърнабич, председателят на централната банка и довереният му министър на отбраната, който пое ръководството на Прогресивната партия.
„Имаме ясен мандат за следващия период, който трябва да ни отведе до етап, в който няма връщане към миналото“, заяви Вучич в неотдавнашно интервю за телевизия TV Prva. След като Сърбия стигне до там, почти двуметровият Вучич допълни, че ще бъде готов да сложи край на престоя си във властта и след това смята да учи, за да стане треньор по баскетбол.