Най-големият космодрум в света изглежда също е застигнат от последиците на войната на руския президент Владимир Путин в Украйна, пише Bloomberg.
Русия управлява историческия космодрум „Байконур“ в Казахстан от края на Студената война и двете правителства обещаха да превърнат мястото в център за новата ракетна програма „Союз-5“, която ще се конкурира със SpaceX на Илон Мъск.
Но плановете, които би трябвало да изстрелят Русия в новия Космически век, рискуват да се окажат „крива ракета“. Руската инвазия в Украйна и последвалите я санкции значително ограничават изстрелванията в Космоса заради изтеглянето на потребители – както от страна на национални космически агенциr, така и на търговски фирми като Eutelsat OneWeb – които традиционно разчитат на руски ракети за позициониране на технологиите си в орбита.
Сложната връзка между Русия и Казахстан играе все по-голяма роля също. Въпреки че Астана е тясно свързана с дългогодишния си съюзник Москва, тя също така е заета и да гради нови контакти с други страни, най-вече тези в Европейския съюз, за да диверсифицира икономическите и политическите си връзки.
Това е умишлена стратегия, смята Кирил Нуржанов, професор към Центъра за арабски и ислямски изследвания на Австралийския национален университет. „В настоящия климат Казахстан смята за необходимо да има колкото се може по-малко общо с официалните руски програми, включително космическите програми“, коментира той.
Руската космическа агенция „Роскосмос“ не е отговорила на запитване за коментар относно партньорството с Казахстан, изпратено по имейл. „Руската космическа индустрия има компетенции в практически всички области на космическо развитие“, коментира ръководителят на „Роскосмос“ Юрий Борисов през руската агенция Тасс миналия месец. „Има много държави, които искат да си сътрудничат с нас“, допълни той.
В основата на руските притеснения по отношение на Казахстан са последиците за ракетите „Союз-5“, които са създадени за пускане в един от най-доходоносните сегменти на новата космическа икономика, а именно ниска околоземна орбита.
„Союз-5“ се очаква да бъде изстрелвана от „Байтерек“, нова част на „Байконур“, която в момента се строи и се очаква да струва около 90,8 млрд. тенги (198 млн. щатски долара). Но строителството на новата ракета изостава с години от графика си заради санкциите, първите от които бяха наложени след анексирането на Крим през 2014 г. и разширени след пълномащабната инвазия на Украйна през февруари 2022 г.
През март казахстанските власти поеха контрол върху част от площадката, след като местен съд разпореди TsENKI JSC – подразделение на „Роскосмос“, да плати около 13,7 млрд. тенги, след като компанията не е изпълнила споразумение за предоставяне на оценка за екологичното въздействие на проекта.
Двете страни „преговарят за постигане на уреждащо споразумение“, заявиха от аерокосмическата комисия към казахстанското министерство на дигиталното развитие, иновациите и аерокосмическата индустрия.
Изоставане
Без ракетата „Союз-5“ Русия рискува да изостане още от конкурентите от Запада и Азия, които подсилват космическия си капацитет.
Но дори и след като стане готова – което се очаква да е не по-рано от края на 2025 г. – ракетата може да изпитва трудности, тъй като операторите на много търговски сателити вече не използват руски превоз.
„Основният проблем на този проект е липсата“ на клиенти, коментира Павел Лузин от учебното заведение по право и дипломация „Флетчър“ към университета „Тъфтс“. „В действителност няма никакви клиенти в света за тези ракети“, допълва той.
Парите също така се оказват особена спънка пред плановете на Москва да актуализира остаряващото съоръжение, от което първият човек в Космоса Юрий Гагарин излетя преди повече от 60 години. Сделката от 2021 г. с Обединените арабски емирства (ОАЕ) за набиране на инвестиции за реновиране на части от космодрума се провали.
„Стана ясно, че включените разходи и сложност са много по-големи, отколкото първоначално се надявахме“, коментира Ибрахим Хамза ал Казим, заместник-генерален директор на космическата агенция на ОАЕ. „Към момента няма план за по-нататъшен ангажимент“, допълни той.
Това оставя Русия с търсене на опции по-близко до дома. Страната се опитва да премести повече изстрелвания в космодрума „Восточний“ близо до границата със Североизточен Китай, който се очаква да е дом на ново семейство ракети, наречено „Ангара“. Но и тук проектът за космодрума и ракетите изостава от график, коментира Павел Бернат от Университета на полските военновъздушни сили.
„Първоначалният план беше те да имат готова ракета „Ангара“ и готов „Восточний“, коментира той. „Но заради закъсненията руснаците до известна степен промениха подхода към „Байконур“ и Казахстан“, допълва той.