"Няма да можем да постигнем победа без помощ, но и да загубим също не можем, защото единственото, което имаме е нашата държава", каза украинският президент Володимир Зеленски по време на съвместна пресконференция с норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре.
Украинският държавен глава пристигна в Норвегия на втората среща със "Севера" - Дания, Финландия, Швеция, Норвегия и Исландия, които заявиха, че не отстъпват от ангажиментите си и подкрепата - военна, финансова и политическа, за Киев няма да намалее. Първата среща в този формат се проведе в Хелзинки.
Въпросът за подкрепата за Украйна става все по-болезнен за Киев - властите съобщават, че тя видимо намалява от август насам. През октомври започна и конфликтът между Израел и "Хамас", който временно отклони вниманието от случващото се в страната. Според анализатори случващото се е очаквано - след почти две години война и при липсата на видими резултати от контраофанзивата през лятото. В началото на седмицата украинският държавен глава беше на работна визита в САЩ и се връща без твърди ангажименти за подкрепа. Американският президент Джо Байдън дори смени реториката - САЩ ще бъде зад Украйна не "колкото е необходимо", а "колкото може".
В началото на пълномащабната война Украйна беше сама, руските части окупираха голяма част от територията на страната и беше сложно и много тежко, припомни Зеленски. "Ние никъде не избягахме, а приехме тази битка", каза той и допълни: "Ако светът, Европа, се обединят около Украйна - това е важно за нас".
Лятото за Украйна не е загубено, коментира на няколко пъти досега Володимир Зеленски. Въпреки че не успя да върне заплануваното, настъплението на Русия беше спряно, а страната успя да възстанови износа си през Черно море, тоест изблъсквайки блокадата на руския Черноморски флот в морето. В Украйна беше сложен краят и на ЧВК "Вагнер", коментира още Зеленски заедно с лидерите на Швеция, Норвегия, Исландия, Дания и Финландия.
Сега в зимата част от операциите ще се забавят, а Украйна е в отбрана на източния фронт, защото Русия е съсредоточила там основната част от силите си, допълни той. По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна една от най-горещите точки на фронта е Авдиевка, където трети пореден ден са основните сблъсъци на двете воюващи страни.
Подкрепата за Украйна има сериозен вътрешен противник в ЕС - Унгария. Зеленски разговаря за кратко с унгарския премиер Виктор Орбан по време на инагурацията на новия президент на Аржентина Хавиер Мирей. Диалогът изглеждаше разгорещен, а днес Зеленски обясни, че с Унгария имат обща граница и трябва да провеждат срещи много по-често. "Помолих го да ми каже една причина защо не иска да започнат преговорите за членство на Украйна в ЕС. Една - не три, или пет. Още чакам", допълни още украинският държавен глава.
Според публикация в Bloomberg Будапеща има против само замразяването на европейските фондове. От офиса на Орбан коментират пред агенцията, че ако Брюксел пусне 30-те млрд. евро, блокирани заради нарушенията на общоевропейските принципи като свобода на словото или върховенството на закона, Унгария ще одобри 50-те млрд. евро за Киев - четиригодишна програма за макроикономическа подкрепа.
Срещата на Европейския съвет, която започва на 14 декември, ще е много трудна, призна още украинският президент. Според него повечето страни подкрепят началото на преговорите за членство на Украйна, а Киев е изпълнил всички препоръки на Брюксел, Венецианската комисия и партньорите.
"Направихме всичко нито една държава да не може да блокира процеса", каза Зеленски и допълни, че топката сега е в полето на ЕС. "Ако няма позитивно решение за преговорите за членство, и тук няма План Б, а само един план - членство в ЕС, то спокойно можем да кажем, че (руският президент Владимир - б.р.) Путин е наложил вето на това решение", допълни той и поясни, че Русия няма успех това лято на бойното поле и оказва натиск не само на европейските държави, но и по целия свят за намаляване на подкрепата за Киев.
По-рано днес (13 декември) председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен повърди по време на дискусия в Европейския парламент, че украинската Върховна Рада е гласувала всички необходими закони, включително и мерки за борба с корупцията и гаранциите за правата на малцинствата.
Фон дер Лайен коментира още, че ЕК иска актуализация на Многогодишната финансова рамка на общността (2021 - 2027 година), защото в нея не са включени такива предизвикателства като войната в Украйна и Израел, ръста на инфлацията и високите лихви. С актуализацията ще бъде одобрена и финансовата подкрепа за Украйна, за която в ЕП също призовават от месеци.
20:06 | 13.12.23 г.
