Отдавна прогнозираното използване на търговията като оръжие изглежда най-накрая се случи. Съперничеството между САЩ и Китай и инвазията на Русия в Украйна политизираха търговията до степен, невиждана от времето на Студената война. Не става въпрос само за това, че правителствата все повече блокират достъпа на геополитически съперници до потенциални военни технологии. Големите търговски сили също така ограничиха износа на жизненоважни материали и се опитаха да попречат на противниците да продават собствените си стоки в чужбина.
Но това, че правителствата се стремят към ограничаване на износа и търговски санкции, не означава, че те работят, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти. Налагането на контрол от страна на Пекин върху критичните минерали, санкциите на водения от САЩ клуб на богатите страни Г-7 срещу руския петрол, опитът на Русия да удари Западна Европа чрез прекъсване на газовите доставки: всички тези мерки предизвикаха тревога, но никоя все още не е успяла да порази целта си. Правителствата не могат да осъществят достатъчно контрол върху глобалното търсене, за да задушат търговията, веригите за доставки са гъвкави, понякога по незаконен начин, а крайните потребители намериха алтернативи.
Китай вдигна много шум през юли относно използването на суровините като оръжие, след като ограничи износа на галий и германий (два минерала, използвани в чипове и други високотехнологични приложения), от които той произвежда по-голямата част от световното предлагане. По-специално европейските производители бяха искрено разтревожени, но засега това се оказва не толкова опустошителен ход. Цените скочиха, но не до исторически космически нива. Двата минерала са само малка част от производствените разходи на производителите – Геоложката служба на САЩ казва, че през 2021 г. в САЩ е бил използван германий на стойност само 36 млн. долара – и ако е необходимо, може да бъдат осигурени от другаде. Може би осъзнавайки това, Китай започна да премахва ограниченията в края на септември.
По подобен начин Владимир Путин миналата година не успя да парализира промишлеността в Западна Европа и да умори от студ домакинствата ѝ, като ограничи доставките на газ. Германия изненадващо бързо премина към втечнен природен газ (LNG) и намали потреблението на енергия. Тя преживя неприятен енергиен шок, но недостатъчен, за да откаже правителството на Олаф Шолц от военната подкрепа за Украйна. Способността на Путин да използва енергията за изнудване бе трайно отслабена, като усилията му всъщност имаха обратен ефект: като тръбопроводно гориво природният газ не може лесно да бъде насочен другаде. Европа се лиши от основния си доставчик, но Путин загуби най-добрия си клиент.
Опитите на Г-7 и ЕС да намалят приходите на Русия от износ на петрол чрез налагане на таван на цената от 60 долара преди година първоначално бяха донякъде успешни, като притиснаха международната цена на руския петрол с 30-40 долара за барел. Но ефективността на тавана спадна с времето, тъй като Русия разви „сенчест флот“ от търговци, за да избегне контрола. Киевското училище по икономика смята, че 99 процента от износа на руски суров петрол по море са носили на Москва над 60 долара за барел през октомври, като за повече от 70 процента от него са използвани кораби и доставчици на услуги извън Г-7.
Г-7 и ЕС просто не са достатъчно големи части от световната икономика, за да задушат продажбите на петрол на Русия. Страните със средни доходи до голяма степен пренебрегнаха призивите на Вашингтон да възприемат тавана на цените. Нито пък, противно на надеждите в Европа и САЩ, таванът и другите санкции навредиха съществено на рейтинга на Путин сред руското общество.
Експортният контрол съдържа семената на собственото си унищожение, точно както картелите на производителите и опитите за забрана на наркотиците. Пазарните механизми и силно мотивираните правителства работят, за да го подкопаят, особено за генерични суровини като петрола. По-високите цени насърчават контрабандата и измамите, а и стимулират повече предлагане и иновации. Заплахата на Пекин да прекъсне износа на редки земни метали за Япония заради дипломатически спор в началото на 2010 г. – въпреки че не е ясно дали е била изпълнена – първоначално повиши цените, но беше подкопана от контрабандата от Китай и откритите мини на други места.
Контролът върху износа насърчава конкурентните изследвания и разработки в областта на специализирани патентовани технологии, както и при суровините. Настоящият недостиг на литий за електрически батерии стимулира напредъка в създаването на технология с натриеви йони. През август китайската телекомуникационна компания Huawei изненада и изуми САЩ, като пусна модел мобилен телефон, използващ усъвършенствани чипове, които очевидно е разработила у дома си въпреки американските технологични санкции. (Някои от по-умните търговски наблюдатели прогнозираха, че това може да се случи.)
Правителствата може би са научили от историята, че търговските ограничения често работят само частично и нерядко не успяват да настроят общественото мнение срещу санкционирания режим. Търговското ембарго на САЩ срещу Куба след 1962 г. несъмнено навреди на растежа на островната държава, но също така предостави на комунистическия ѝ режим лесно извинение за постоянните икономически проблеми. Контролът върху износа на иракски петрол след нахлуването на Саддам Хюсеин в Кувейт през 1990 г. не сложи край на хватката му върху страната. Санкциите срещу апартейда в Южна Африка може и да са имали някакъв ефект за ускоряване на финансовата криза, която постави началото на края на този порочен режим, но доказателствата не са категорични.
Това не означава, че всички експортни ограничения са безсмислени. Блокирането на износа на отбранителни технологии за Русия несъмнено е възпрепятствало нейния военен капацитет, а контролът на САЩ върху глобалната платежна система в долари е мощен инструмент. Но опитите да се управляват доставките на суровини се сблъскват с фрагментиран геополитически пейзаж, където много страни със средни доходи са щастливи да търгуват с всеки, а операторите по веригата за доставки са достатъчно криволичещи и потайни, за да избегнат контрола. Правителствата определено се опитват да превърнат световната търговия в оръжие, но досега са нанесли малко смъртоносни рани, завършва Бийти.
14:01 | 12.12.23 г.
