САЩ вероятно ще емитират дълг за 20 трлн. долара през следващите 10 години

Фискалната политика в САЩ достигна нови дълбочини на дисфункция. През последните месеци страната претърпя стресиращ епизод с таван на дълга, Fitch понижи кредитния ѝ рейтинг, а рискът от замразяване финансирането на правителството си остава, пише за Financial Times Нейтън Шийтс, главен икономист на Citigroup.

Също толкова обезпокоително е, че федералното правителство е много сериозно на червено, като бюджетните дефицити вероятно ще достигнат близо 6% от брутния вътрешен продукт през следващите години. В резултат на това дългът на правителството е напът да нарасне до 115% от БВП през следващото десетилетие, надминавайки следвоенния си връх.

Тези големи дефицити и нарастващата задлъжнялост представляват рискове за икономиката. Според обективни оценки Министерството на финансите ще трябва да емитира 20 трлн. долара дълг през следващото десетилетие. Издаване в такъв размер не остава незабелязано от пазарните участници. През последните месеци най-честият въпрос по време на срещи с инвеститори по целия свят е „Кой ще купи това колосално количество държавни облигации?“

Този въпрос често е последван от други два: Колко дълг е „твърде много“? И как може да изглежда една пълномащабна криза на пазара на американски ДЦК? Кризата с британските ДЦК миналата година е важен модел в това отношение. Може ли нещо подобно - и може би дори по-устойчиво - да се случи в САЩ?

Доходността по щатските държавни облигации се е повишила рязко спрямо преди година. Подкрепена от позицията на Федералния резерв за „по-високи лихви за по-дълго“ и засилените опасения относно фискалната устойчивост, 10-годишната доходност достигна връх от около 5% през октомври. Напоследък тя се насочи към 4%, тъй като реториката на Фед стана по-балансирана и инфлацията се забави.

Нашият анализ на ситуацията с държавния дълг на САЩ от историческа и международна гледна точка предполага няколко заключения, посочва Шийтс. Първо, въпросът кой ще купи новоемитирания дълг е по своята същност спекулативен. Но желанието на застаряващото население да държи сигурни дългосрочни активи като средство за съхранение на стойността за пенсиониране вероятно ще бъде основният източник на търсене. Такива покупки, или директно от инвеститори на дребно, или чрез техни посредници, вероятно ще бъдат по-чувствителни към цената, отколкото преди пандемията.

Второ, няма начин да се предвиди размерът на дълга, който е „твърде голям“. Възможно е дългът на САЩ да нарасне до 150% от БВП или дори повече без големи неблагоприятни ефекти. Но не е разумно политиците да тестват къде е прагът. Благоразумният път на фискалната политика е най-малкото да не се увеличава още повече съотношението на дълга от днешното високо ниво.

Въпреки това има малка вероятност за смислени коригиращи действия. Една успешна стратегия вероятно ще изисква комбинация от по-високи данъци и намалени разходи.

Преди всичко, овладяването на разходите ще изисква трудна реформи на социалната система и отбраната, които съставляват приблизително три четвърти от федералните разходи на САЩ. Републиканците като цяло не желаят да обсъждат повишаване на данъците, докато демократите по същия начин не желаят да обмислят реформи в социалната система, така че фискалната ситуация остава в задънена улица. Пречките пред растежа, които вероятно ще съпътстват фискалното съкращаване, са допълнителен източник на неохота.

Трето, миналогодишната криза с британските ДЦК е предупреждение. Неблагоприятният сценарий за пазара на американски държавни облигации би се характеризирал с рязко, неочаквано влошаване на инвеститорското търсене на ценни книжа. Резултатът ще бъде силно повишаване доходността на ДЦК и увеличаване на рисковите премии при корпоративните облигации и акциите. Като се има предвид статутът на долара като глобална резервна валута, тези напрежения ще се пренесат на финансовите пазари в чужбина.

Все пак най-вероятният сценарий е дискомфортът на инвеститорите по отношение на дълга в крайна сметка да отслабне и ситуацията да се върне към по-спокойната конфигурация отпреди Covid. В такъв случай евентуалните премии, които пазарът ще изисква за поемане на предстоящите големи емисии, ще бъдат скромни.

Силният фундамент на американската икономика - включително статута на долара като резервна валута, доверието във Фед и силата на общия национален баланс - би трябвало да даде на инвеститорите увереност да закупят новия дълг. В крайна сметка има малко алтернативи на щатските ДЦК, като високото ниво на дълга на САЩ е нежелан, но неизбежен факт от живота.

Но няма много място за самодоволство. Търпението на инвеститорите има граници. Пазарите вероятно ще дадат отсрочка на САЩ, но не и пълен картбланш, завършва Шийтс.