Меката сила на Европа заплашва да подкопае сама себе си. Джоузеф Най от Харвард определя меката сила като силата на привличане. Скорошно глобално проучване на общественото мнение потвърждава още веднъж, че Европа има изобилие от нея. Ако попитате хора в толкова различни страни като Турция, Саудитска Арабия, Южна Корея, Южна Африка и Бразилия къде биха искали да живеят, ако не в собствената си страна, повечето от тях избират САЩ или Европа. Много по-малко искат да живеят в Китай или Русия.
И точно там е проблемът на Европа, пише за Financial Times Тимъти Гартън Аш, автор на „Отечества: личната история на Европа“. Старият континент е толкова привлекателен, че милиони хора биха искали да се преместят в него. Стотици хиляди в действителност ще опитат, рискувайки живота си в паянтови лодки през Средиземно море. „Европа или смърт“, каза един мигрант. Но страхът от неконтролирана масова миграция тласка някои европейски гласоподаватели към ксенофобски популистки партии, които не просто експлоатират, но и активно разпалват цивилизационната паника относно нея.
Все по-често 2023 г. изглежда като 2015 г. Кризата с бежанците и мигрантите, която започна тогава, стимулира вота за немската „Алтернатива за Германия“ (AfD) и за Партията на свободата в Австрия – да не говорим за Brexit. Сега AfD отново набира сила, дори в проспериращи германски провинции като Бавария и Хесен. Партията на свободата води в проучванията на общественото мнение в Австрия. Наскоро антиислямската популистка партия на Хеерт Вилдерс отбеляза шокиращ успех в нидерландските избори. А се задават избори за Европейски парламент през юни.
В отговор традиционните партии се застъпват за все по-сурови мерки за контрол на нелегалната имиграция. Един европейски правителствен ръководител ми каза наскоро, споделя авторът, че смята, че Европа трябва да направи „нещо драстично“, за да се справи с този проблем. Бях изкушен да отговоря: не го ли прави вече? Не е ли скандално, че гръцката брегова охрана е обвинявана в незаконно отблъскване на лодки с бежанци? Не е ли възмутително, че ЕС е съучастник на либийските сили, които връщат потенциални мигранти в ужасни лагери за задържане? Не е ли скандално, че италианското правителство на Джорджа Мелони възпира частни благотворителни спасителни кораби да спасяват хора от удавяне в Средиземно море? Не е ли възмутително, че британското правителство обмисля изоставяне на Европейската конвенция за правата на човека, само за да изпрати няколкостотин търсещи убежище хора в Руанда?
Хората по краищата на Европа и по света смятат, че свободата на движение, на която се радват европейците от Шенгенското пространство, е за сметка на тяхното собствено, строго ограничено пътуване до Европа. Попитайте всеки турчин или индиец за техния опит, докато се опитват да получат виза за Шенген или Обединеното кралство. Огнената реторика на крайнодесни популисти като бившата вътрешна министърка на Великобритания Суела Брейвърман, която описа нелегалната имиграция като „нашествие“, а протестиращите срещу военните действия на Израел в Газа - като „пропалестински тълпи“, рискува също да отчужди милионите хора с миграционен произход, които живеят в Европа.
Меката сила на Европа не се отнася само до просперитета, социалните системи и качеството на живот. Става дума също за свобода, върховенство на закона, толерантност и зачитане на човешките права. Във въпросната анкета респонденти в много части на света казаха, че Русия на Владимир Путин не е част от Европа, „когато става дума за настоящите ѝ политически ценности“. Европа се свързва с набор от ценности. Но Европа не е надеждна като континент на ценности, ако самата тя ги нарушава, точно в точките, където хората от останалия свят се сблъскват с нея: по нейните граници, преди всичко, но също и при приемането на търсещи убежище и неправилното характеризиране на хора с мигрантски произход, които вече са в тези граници.
Няма съмнение, че миграцията към Европа трябва да се управлява. Лозунгът на кампанията за Brexit „Да си върнем контрола“ беше толкова брилянтен, точно защото докосна сърцето на изплашените избиратели – че миграцията е извън контрол. Сега бившият германски президент Йоахим Гаук говори за Kontrollverlust (загуба на контрол), което звучи познато. Ако през следващите шест месеца европейските правителства не успеят да предадат на своите електорати усещането, че миграцията е под контрол, изборите през юни може да доведат до изместване на баланса в Европейския парламент към нелибералната десница. Но управлението на миграцията трябва да се извършва по начини, които са безопасни, хуманни и законни, или Европа предава собствените си ценности.
Ако Европа се провали в едната или другата посока, начинът, по който адресира последствията от своята „сила на привличане“, ще започне да подкопава друг важен аспект от нейната мека сила – нейните ценности. Това е дилемата относно меката сила на Европа, завършва Гартън Аш.
02:24 | 27.11.23 г.
