В Европа настъпва коренна промяна, но последиците от нея за връзките с Америка все още не са регистрирани от Вашингтон.
Под натиска предимно на Берлин и Париж Европейският съюз (ЕС) се насочва скоростно към най-драматичната си системна трансформация от основаването си насам. Става въпрос за централизирането на власт по начин, който ще промени самата природа на блока и ще въздейства върху политиката и икономиката на континента.
Това ще промени фундаментално и начина, по който Европа взаимодейства със САЩ, пише за Politico Андрю Мичта, старши сътрудник и директор на Стратегическата инициатива Scowcroft в Атлантическия съвет на САЩ. От медията посочват, че изразените в материала възгледи са негови и не изразяват непременно позицията на изданието.
Промените, които в момента се обмислят, ще трансформират ЕС от конфедерация от суверенни държави в единна федерална единица с централно правителство, което ще управлява частично самоуправляващи се национални държави. Ключовият аргумент на вносителите на предложението е, че в противен случай планираното разширяване на блока ще го направи неуправляем.
Тези предложени ревизии на договора се основават на три основни промени: въвеждане на мажоритарно гласуване; премахване на правото на вето от отделните страни членки, което ще сложи край на принципа на единодушие; ограничаване на броя на еврокомисарите.
Ако бъдат приложени, тези промени радикално ще пренастроят властта в ЕС, като я концентрират в Париж и Берлин, посочва Мичта. Причината - най-големите държави по същество ще могат да налагат волята си на блока като цяло.
Обхватът на тези предложени промени би бил сравним с елиминирането на Избирателната колегия от страна на САЩ и пренасочването на изборните процеси към гласуване с обикновено мнозинство, допълва той. Това на практика позволява на най-големите щати в страната да ръководят своята политика безпрепятствено.
САЩ изглежда не знаят за тази предстояща промяна, пише още той. В Европа обаче процесът на преразглеждане на договора вече е в ход с фундаментални промени в 10 ключови области, включително външната политика и политиката за сигурност и отбраната на ЕС.
Като конкретна стъпка към подобни промени наскоро беше одобрен доклад на комисията по конституционни въпроси, който ще формира приноса на Европейския парламент за конвенция за преразглеждане на договора - събитие, което остана до голяма степен незабелязано от медиите в САЩ. Евродепутатите трябва да гласуват доклада.
Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън изглежда относително безразлична към тази промяна, посочва Андрю Мичта. Вашингтон вероятно предполага, че един по-обединен ЕС ще стане по-ефективен партньор, като Берлин и Париж (чрез Брюксел) се очертават като главните събеседници на Америка. Като се има предвид, че Германия е най-голямата и доминираща страна членка в Европа след Brexit, на пръв поглед тази политика изглежда като очевидна позиция по подразбиране.
Американските поддръжници на централизацията на ЕС обичат да повтарят известната забележка: „На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?“ - въпрос, често погрешно приписван на бившия държавен секретар Хенри Кисинджър. Предстоящата реалност в Европа обаче не съответства на начина, по който администрацията на тогавашния президент Ричард Никсън се е ангажирала с континента по това време, подчертава Мичта в анализа си.
Освен това този възглед за федерализма на ЕС пропуска централната точка, че на първо място политиката на Америка за Европа трябва да се ръководи от нейните национални интереси и че Вашингтон трябва да приспособи конкретна институционална рамка според собствените си предпочитания, допълва той.
Идеята, че една „федерализирана“ Европа би била по-лесна за САЩ да се справи с нея, не се потвърждава от никакви доказателства - особено от тези, движени от тандема Берлин-Париж, каквито са позициите на Германия и Франция по ключови въпроси на външната политика и политиката на сигурност. Тук дори има отклонение спрямо Америка, казва Мичта. Както във всеки съюз, САЩ трябва да дадат приоритет на страните с възприятие за заплаха и национални интереси, които са най-близки до техните собствени.
Тук усилията за подпомагане на Украйна, водени от САЩ, трябва да служат като ръководство за страните, с които Вашингтон ще иска да работи в Европа.
През цялото време нациите по източния фланг на НАТО – от Финландия, през балтийските държави и Полша, до Румъния, показаха най-голяма решимост да застанат редом със САЩ в подкрепа на Украйна. Германия и Франция последваха примера им с неохота и често даже не успяват да ги настигнат.
САЩ продължават да настояват европейските им съюзници да напреднат по-бързо с превъоръжаването и изграждането на необходимите способности за прилагане на трите нови регионални плана на НАТО. Същите страни от източния фланг са водещи в това отношение, подчертава Мичта.
Германия не успява да изпълни договорената минимална цел от 2 процента от БВП за разходи за отбрана. Франция фокусира разходите си върху проекцията на мощта в Средиземноморието. По този начин идеята, че федерализирана Европа, водена от Берлин и Париж, ще бъде повече, а не по-малко отзивчива към исканията на САЩ за значим принос към възпирането и отбраната, е самозалъгване, смята Мичта.
Развиващата се политическа трансформация на ЕС заслужава много по-голямо внимание във Вашингтон, отколкото получи, допълва той. Предложените промени в договорите на ЕС повдигат фундаментални въпроси за това как САЩ възнамеряват да ръководят НАТО занапред и как най-добре могат да използват общността на интересите на целия континент, за да намалят тежестта си по отношение на сигурността отвъд Атлантика.
Разбира се, решенията за бъдещето на ЕС принадлежат на Европа и трябва да се вземат от европейците. Като ключов доставчик на сигурността на континента САЩ обаче не трябва да са само страничен наблюдател, особено когато тези избори ще повлияят върху тежестта на колективната отбрана в НАТО, заключава Мичта.