Валутните войни могат лесно да се завърнат

Къде останаха валутните войни? Юанът и йената са най-слабите спрямо долара съответно от 2008 г. и 1990 г. Излишъкът по текущата сметка на Китай вероятно е на рекордно високо ниво или се доближава до него. Белият дом е обсебен от стимулирането на американската промишленост и това, което смята за нечестна конкуренция от Китай. И все пак на срещата между Джо Байдън и Си Дзинпин в Сан Франсиско обменните курсове почти не бяха на дневен ред, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Въпреки това затишие е много малко вероятно то да прерасне в постоянен мир. Факторите, които породиха битки относно валутните дисбаланси, не са изчезнали. По-специално, Китай заплашва да се върне към онзи вид меркантилистко поведение, което постави началото на продължително напрежение преди 20 години.

САЩ, въпреки силните възражения срещу протекционизма и вътрешните субсидии на Китай, които изкривяват търговията, не се вълнуват много от стойността на юана или търговската позиция на Китай. Наскоро шестмесечният валутен доклад на Министерството на финансите на САЩ, който в миналото официално определи Китай като манипулатор, почти не предизвика дискусии.

Причините за това са няколко. Тъй като икономиката на САЩ се възстановява забележително добре от пандемията, по-силният долар помага за задържане на инфлацията, която изглежда е с по-висок приоритет за гласоподавателите от растежа и работните места, и прави по-лесно за Федералния резерв да намалява лихвите.

Собствената интервенционистка индустриална политика на Байдън е фокусирана върху продукти като електрически превозни средства за американския пазар, а не върху износа. А митата срещу вноса от Китай, които неговата администрация до голяма степен запази от президентството на Тръмп, защитават американските компании срещу подценения юан.

Забележително е колко малко се е променило за долара през последните няколко години, както в цикличен, така и в структурен план. Претегленият ръст на американската валута (спрямо кошница от валути на търговските партньори – бел. прев.) от около 10 процента през последните две години по същество отразява традиционни фактори, като по-добри перспективи за растеж и по-високи лихвени проценти. Доларът отслабна по това време миналата година и донякъде отново наскоро, тъй като разликите в лихвените диференциали се стесниха.

Има също така малко признаци, че международната роля на долара е сериозно подкопана. Вярно е, че Народната банка на Китай (PBoC) започна да отпуска заеми в юани на повече страни, използвайки суапови линии - включително Аржентина, страна с над вековен опит в намирането на нови кредитори. Има и известна ограничена търговия, деноминирана в местни валути, за да се избегнат свързаните с Украйна търговски и финансови санкции на САЩ. Но самият Китай, въпреки някои внушения за обратното, запази своите доларови резерви. Американската валута остава и преобладаващо доминираща в глобалните платежни системи.

Няма реално усещане за глобална криза при обменните курсове, което да накара американските власти да действат. Да, силният долар вреди на страните с по-ниски доходи като цяло, а някои африкански и азиатски държави с по-ниски доходи с деноминиран в долари държавни дългове са в беда. Но по-големи развиващи се пазари като Бразилия и Индия до голяма степен се насочиха към заеми в местни валути.

Няма и доказателства, че в момента валутите се манипулират систематично, за да се извлече конкурентно предимство. През последните няколко месеца PBoC изглежда е интервенирала за стабилизиране на юана, вместо да го обезценява, а по-строгата парична политика в Япония предполага, че японските власти не се стремят към по-слаба йена.

Кризата може да настъпи, ако икономиката на САЩ се забави и ако, може би при президентство на Тръмп, кранът на голямата местна програма за зелени субсидии бъде врътнат. По-слабото вътрешно търсене означава, че САЩ ще трябва да обърнат повече внимание на износа, за да продължат възстановяването на американската промишленост.

Ако Пекин има подобни стремежи, ще има директен сблъсък. Икономическият растеж в Китай е разочароващ тази година. Упоритостта на правителството да поддържа растежа на икономиката си може да го накара да се завърне изцяло към модела за насърчаване на износа, който характеризираше пътя на Китай със средните доходи след 1990 г.

Както отбелязва Брад Сетсър от Съвета за международни отношения, Китай има избор между това да върне икономиката си към пълна заетост чрез фискален стимул, който повишава вътрешното потребление, или чрез монетарен стимул, който ще отслаби обменния курс и ще компенсира вътрешната слабост с покачване на търговския излишък.

Освен това огромните инвестиции на Китай в производството, особено в електромобили и полупроводници, създават излишък, който трябва да бъде разтоварен в чужбина. ЕС вече се подготвя за скок при вноса на електромобили от Китай и обмисля антисубсидийни мита, за да го забави.

Меркантилистката битка за експортни пазари прави много по-вероятно подновяването на валутните войни. И няма установени протоколи откъм политики, които да донесат мир, въпреки годините на спорове през 2000-те и 2010-те години за коригиране на несъответствията и дисбалансите по текущите сметки.

Глобалните дисбаланси отразяват вътрешните несъответствия. Проблемите с растежа на Китай могат да се разпространят в търговските сектори на други икономики. Лесно може да се стигне до забавянето на растежа, разширяване на дефицитите и излишъците, и валутни войни, завършва Бийти.