През последните десетилетия САЩ все повече използват финансови санкции като инструмент на външната политика, като използват позицията си в сърцето на глобалната финансова система, за да осигурят спазване; всичко това на малка част от цената на военни действия. С войната на Русия в Украйна и по-конкурентните отношения с Китай, Америка експериментира с нови оръжия на икономическата политика, като ценови таван на руския петрол и контрол върху износа на технологии за Русия и Китай. Но досега тези мерки дадоха смесени резултати. Тъй като са изправени пред редица геополитически предизвикателства, САЩ се нуждаят от всеобхватна рамка за икономическата си политика, за да променят оценката на риска от частния сектор, пише за Financial Times Елина Рибакова, старши сътрудник на Института за международна икономика Питърсън и вицепрезидент за външната политика в Киевското училище по икономика.
Америка функционира като централно звено в глобалната финансова архитектура, което ѝ дава властта да заплашва да изключи несътрудничещите играчи от достъпа до щатския долар и международните платежни системи. Например, когато САЩ едностранно се оттеглиха от ядрената сделка с Иран през 2018 г., заплахата от американски санкции разби всички усилия на европейците да останат ангажирани с Иран.
Успехът на финансовите санкции на САЩ обаче не дойде за една нощ. Той изискваше инвестиции във вътрешна институционална инфраструктура, съгласуване на целите (включително усилия за борба с прането на пари и финансирането на тероризма) и налагането на многомилиардни глоби за прочистване на международната банкова система след 11 септември. Отне години, ако не и десетилетия, за да се утвърди доверието в САЩ.
Днешните предизвикателства се простират отвъд финансите - до пазари, където САЩ нямат абсолютно конкурентно предимство, като глобалните суровини и технологии. Ценовият таван върху петрола не е безспорен успех, след като има доказателства, че Русия продава над него, използвайки услугите за доставка и застраховане на страни от Г-7. Дори когато изглежда, че Русия продава петрол на цени под тавана, например на Индия, завишените транспортни разходи позволяват на свързани с Русия компании, включително търговци на петрол, да уловят част от пазарния арбитраж. Освен това Русия намалява зависимостта си от компании от Г-7. Пренасочването на по-голямата част от износа ѝ към сенчест флот ще ги постави извън обсега на САЩ и техните съюзници.
Въпреки че е под строги ограничения за износ от САЩ, ЕС и Обединеното кралство, Русия продължава да внася критични компоненти за войната си срещу Украйна. Китай, наред с други, помага с производството на стоки с двойна употреба за руската армия. Няколкостотин правителствени служители, отговорни за контрола върху износа в Министерството на търговията на САЩ, не могат да контролират целия свят. Тежестта на доказване, необходима за показване, че дадена компания съзнателно е изпратила компонент в Русия, е прекалено висока. Следователно само посредници попадат в списъка със санкции, като се появяват отново под ново име на същия адрес малко след това. Въпреки безспорния глобален обхват на щатския долар, няма инфраструктура, която да „следи парите“ и да използва данни от финансовия сектор, за да преследва тези, които нарушават контрола върху износа и ценовия таван на петрола.
Стъпките, предприети от САЩ в момента, се наблюдават внимателно от други държави, особено Китай. Тази ситуация може да послужи или като прелюдия към бъдеща конфронтация, или като положителна демонстрация на мощта на САЩ. Отивайки отвъд финансовите санкции, САЩ рискуват да се разединят и да загубят доверие. Америка се нуждае от доктрина за икономическо управление, подкрепена от обновена и подсилена институционална инфраструктура и сътрудничество в частния сектор. Разходите за публичния сектор на САЩ, отговорен за икономическото управление, трябва да бъдат сравнени с тези за военна намеса или с цената на бездействието.
Частният сектор, въпреки че не желае да бъде острието на американската външна политика, също играе решаваща роля в изработването и прилагането на санкциите. Промяната на оценката за корпоративния риск, за да се гарантира спазването на санкциите, е от решаващо значение, почти по същия начин, по който банките затегнаха контрола си върху финансовите транзакции, за да избегнат големи санкции. Макар че корпорациите могат да твърдят, че проследяването на техните доставки е трудно и изискванията за отчитане са обременяващи, те могат, подобно на банките в миналото, да разработят сложни системи за спазване на санкциите. Засиленото изработване и прилагане на санкции в частния сектор би обезсърчило лошите и би изравнило условията за игра. Най-малкото, високите глоби могат да бъдат силно възпиращо средство, както при банките.
При липсата на засилено правоприлагане и подобрени усилия на частния сектор за спазване на правилата, ефективността на санкциите неизбежно ще бъде ерозирана – а с това и доверието в икономическото управление на САЩ, завършва Рибакова.
20:45 | 10.11.23 г.
