fallback

Войната срещу Украйна промени позицията на Русия спрямо Израел

Москва вече има различен подход към арабско-израелския конфликт и вътрешния антисемитизъм

11:52 | 12.11.23 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

На 29 октомври няколко хиляди гневни мъже щурмуваха летището в Махачкала (столицата на Дагестан) в предимно мюсюлманския Северен Кавказ в Русия. Те търсели евреи, пристигнали от Израел. Полицията изглеждаше пасивна, както при неуспешния бунт на Евгений Пригожин през юни. Във втори дагестански град, Хасавюрт, тълпа издирваше еврейски бежанци, настанени в местни хотели. В Карачаево-Черкезия протестиращи поискаха изселването на всички евреи от републиката. В Налчик, също в Северен Кавказ, строящ се еврейски културен център беше подпален и по стените му бяха надраскани антисемитски графити.

Както се случи след бунта на Пригожин, Владимир Путин изглежда временно е загубил контрол, Този път в Кавказ, където започна възходът на Путин (чрез безмилостни военни кампании). И в двата случая обяснението е едно: ентусиасти се опитват да помогнат на правителството да провежда по-решително, според тях, политиката си, пише за Financial Times Александър Баунов, старши сътрудник в Карнеги центъра за Русия и Евразия (Берлин). 

По отношение на групата „Вагнер“ ставаше дума за битка срещу Украйна с пълна сила. Относно дагестанската тълпа става въпрос за открита подкрепа на палестинците в противовес на Запада и Израел, допълва анализаторът. Сегашната война в Близкия изток не е първата в дългото управление на Путин, но последствията са различни. Причината е в коренно променената външна и вътрешна политика на Русия.

След 11 септември Путин беше първият чуждестранен лидер, който се обади по телефона на американския си колега Джордж Буш-младши, за да изрази своите съболезнования. Двадесет и две години по-късно, след атаката на „Хамас“ срещу Израел, Путин беше внимателен, дори двусмислен в думите си, въпреки че Израел не се присъедини към западните санкции срещу Русия и ограничи помощта си за Украйна. Една от причините е, че войната срещу Украйна промени Русия толкова много, че тя вече има различен подход към арабско-израелския конфликт и вътрешния антисемитизъм.

Като оспорва правото на Украйна да съществува, Русия действа като продължител на съветската и царската империи. Тяхното наследство включва приятелства с арабски държави, насочени срещу Израел и Запада, както и неофициален антисемитизъм в съветските институции, който разглеждаше вътрешните опоненти в етнически и културен план. "Да не говорим за погромите от късния царистки период", допълва Баунов.

Във външната политика това наследство се проявява в опитите на Кремъл да обедини държави срещу световния ред под знамето на антизападните и антиимпериалистките настроения. Вътре в Русия то заклеймява критиците на войната, много от които заминаха в чужбина (включително в Израел), като не-патриоти. Кремъл смята, че обикновените хора във и извън Русия притежават естествена враждебност към либералите, гейовете, интелектуалците и политическите, културни и финансови елити, както и че са пропити с известен антисемитизъм.

След провала на руския блицкриг срещу Украйна в началото на 2022 г. Кремъл беше погълнат от идеята за отваряне на втори фронт. Той опита газов фронт срещу Европа миналата зима и зърнен такъв, разпалвайки страхове от световен недостиг на храни и миграционни кризи. Москва се надяваше на сблъсък заради Тайван или вътрешни политически проблеми в САЩ. Сега, когато се отвори втори фронт чрез войната Израел-„Хамас“, Русия може би иска да предложи сделка на Запада: „Ние ще ви помогнем да се измъкнете от бъркотията в Палестина, вие ще ни помогнете да направим същото в Украйна.“

Това вероятно обяснява посещението на делегация на „Хамас“ в Москва на 26 октомври.

Процесът на вземане на решения в Русия обаче е твърде деградирал, за да могат нейните лидери да използват подобни възможности. Те са в плен на разрушителни емоции, обсебени от негодувание и фиксирани върху отмъщението. Това намалява способността им да играят конструктивна роля в Близкия изток. Докато водеше своята агресивна геополитическа игра, Кремъл пренебрегна последствията у дома. Неговите интензивни антизападни настроения породиха насилие в Северен Кавказ, което противоречи на образа на вътрешна хармония, който Путин цели да излъчва, завършва Баунов.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:52 | 12.11.23 г.
fallback
Още от Политика виж още