Ирландия заема твърда пропалестинска позиция, разграничавайки се от ЕС

Кървавото нападение на палестинската ислямистка групировка "Хамас" срещу Израел на 7 октомври и последвалият твърд отговор от страна на еврейската държава предизвика дискусии в Брюксел за програмите за помощ за палестинския народ. Европейският съюз (ЕС) категорично осъди нападението на "Хамас" срещу Израел, но изпрати смесени послания относно бъдещето на своята помощ за развитие на палестинците. Първоначално еврокомисарят за съседството и разширяването Оливер Вархей обяви, че всички плащания ще бъдат спрени незабавно, но по-късно същия ден ЕК коригира тази позиция и съобщи, че ще преразгледа плащанията на помощи за палестинците.

Изказването му се беше сблъскало с ожесточена съпротива от страна на някои държави членки на ЕС, включително Ирландия (както и Нидерландия и Люксембург). Външното министерство в Дъблин изрази решителен протест. По-късно беше обявено, че Вархей е действал своеволно, обявявайки замразяването на плащанията.

Защо Ирландия зае тази позиция?

Ирландия е първата европейска държава, която подкрепя решението с две държави, предвиждащо създаване на независима палестинска държава. Това се случва през 1980 г., в съвместно изявление на дипломатическите служби на Дъблин и Бахрейн. Оттогава насам всяко ирландско правителство поставя решението с две държави високо в списъка на приоритетите си и близкоизточният мирен процес остава ключов външнополитически приоритет, припомня Foreign Policy.

В наши дни по улиците на Белфаст се виждат израелски и палестински знамена, които отразяват разделението между предимно протестантските привърженици на съюза с британската корона и предимно католическите привърженици на обединението с Република Ирландия, отбелязва Франс прес.

Пат Шийхан, представител на Шин фейн, обяснява, че жителите на Северна Ирландия чувстват "емпатия" към палестинците. "Ако има нация, която може да разбере трудностите, които палестинците понасят, това е ирландската", казва бившият член на Ирландската републиканска армия (ИРА). "Ирландия страда от колонизация и окупация от 800 години. Имало е множество въоръжени въстания срещу британската власт и виждаме как палестинците страдат от същата колониална окупация", смята той.

Преди две седмици Шийхан, прекарал години от младостта си в затвора за бомбени нападения, е участвал в церемония по откриването на нова рисунка на стена,  която комбинира думите "Свободна Палестина" със стиснат юмрук с цветовете на ирландското и палестинските знамена.

От друга страна, юнионистите изпитват афинитет към израелската кауза, според Брайън Кингстън, депутат от водещата юнионистка партия ДЮП. "Ние смятаме, че Израел е страдал ужасно от тероризма от години, точно като нас", казва 57-годишният бивш кмет на Белфаст, който наскоро е участвал в церемония в памет на 30-ата годишнина на бомбено нападение срещу заведение за риба и пържени картофки през 1993 г., при което загинаха 9 души.

"ИРА и ООП (Организацията за освобождение на Палестина, която по-късно ще бъде призната от ООН като представител на палестинския народ и през 1993 г. подписва с Израел споразуменията от Осло за палестинската автономия-бел. АФП) са си сътрудничили в областта на международния тероризъм, споделяйки уменията си. А ние се противопоставяхме", казва той.

Двата политически лагера в разделената британска провинция заемат сходни позиции – и издигат съответните знамена – още от времето на Втората палестинска интифада в началото на века и преди това.

Отношението в самата Република Ирландия е сходно с това на републиканците в Северна Ирландия: Дъблин признава Израел едва през 1963-а, 15 години след обявяването на независимост. Това е и последната страна от ЕС, която позволява откриването на израелско посолство – едва през 1993 година.

Израелското издание Ynetnews определя Ирландия като "една от най-враждебните към Израел страни в Европа" и отбелязва, че посланичката Дейна Ерлих е подлагана редовно на стряскащи лични заплахи, докато в социалните медии се множат призивите за прогонването ѝ от страната и се разпространяват нейни снимки, на които е добавен фон с кървавочервен цвят.

Общественото мнение в страната е предимно против Израел, а Ирландия е една от страните, гласували в подкрепа на “антиизраелската резолюция на ООН, която призовава за примирие в Газа, без да осъди действията на “Хамас” и без да призове за освобождаването на заложниците”.

Според самата Ерлих “е обезкуражаващо да ставаме свидетели на подобни крайни позиции, които произлизат не от искрена подкрепа за палестинците, а от дълбоко вкоренена омраза към Израел”.

Израелски посланици от цял свят изразиха подкрепа за Ерлих. Реувен Езер, израелски посланик в Румъния, заяви, че “тези, които се опитват да прогонят нашия посланик от своята страна, се съюзяват с Иран, “Хизбула”, “Хамас” и други терористични организации, чиято цел да е ни прогонят от родината ни”.

Още през първата седмица на конфликта Ирландия (към която се присъединиха Люксембург и Дания) се опитаха да накарат ЕС да призове за избягване на ескалацията след изненадващото нападение на “Хамас”. Те обаче се сблъскаха със съпротивата на други европейски страни, които дадоха приоритет на солидарността с Израел, съобщи The Irish Times, като се позова на дипломатически източници.

По-късно премиерът Лио Варадкар беше сред първите правителствени ръководители, определили израелските удари по Газа като “колективно наказание”. Президентът Майкъл Хигинс заяви твърдо, че действията на Израел “разбиват на пух и прах” правилата за защита на цивилното население, съществували от Втората световна война насам. Тези позиции нарушават общата европейска позиция, която подкрепя правото на Израел на самозащита, отбелязва британският в. Guardian.

Доколко Ирландия ще успее да повлияе на тази позиция – и доколко вместо това ще се разграничи от нея, както вече направи, като заяви, че изявленията на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в подкрепа на Израел “не отразяват позицията” на Дъблин - тепърва предстои да видим. Много ще зависи от това, как ще се развие конфликтът в Газа и докога ще продължи активният обстрел на палестинския анклав. А това зависи, вероятно, преди всичко от успеха на сухопътната офанзива в премахването на ислямисткото движение, поставящо си за цел да изтрие Израел от лицето на Земята.

/БТА/