Неотдавнашното обръщение на президента на САЩ Джо Байдън в Овалния кабинет бележи ключов момент в задълбочаващата се конкуренция между Америка и нейните съюзници, от една страна, и оста на диктатурите, обединяващи се около Русия, Китай, Иран и Северна Корея, от друга. Речта ефективно обедини войната в Украйна и по-широката война, която назрява в Близкия изток, в два театъра на един и същи конфликт, пише Андрю А. Мичта, старши сътрудник и директор на Стратегическата инициатива Скоукрофт в Атлантическия съвет на САЩ, за Politico.
Ако и „Хизбула“ атакува Израел, каквито опасения има, това ще натовари военните ресурси на САЩ и съюзниците им, смята Мичта.
В същото време изглежда още по-вероятно Тайван да се появи като трета сфера на конфликт през следващите няколко години - или може би дори по-рано. Пекин увеличава в мащаб своята армия - флотът на Народноосвободителната армия вече е числено по-голям от американския флот а сухопътните и ядрените сили растат с бързи темпове.
Междувременно, независимо от продължителността на войната в Украйна, Русия е заета с разширяване на военното производство, вкл. възстановяване на повредено оборудване от бойното поле. Москва показа, че разбира масовостта и след година и половина руската армия вече е способна да се бие и да се мобилизира едновременно с цел да разшири редиците си до 1,5 млн. души, посочва Мичта.
Казано по-просто, противниците на Америка се готвят за война. И въпреки това във Вашингтон дебатите за националната сигурност рядко започват с основното признание, че Китай и Русия изграждат своите въоръжени сили не за възпиране, а за нападение, допълва той.
Сега това трябва да е отправната точка на всеки разговор относно разходите за отбрана на САЩ и съюзниците им, казва още анализаторът.
Огромните разходи за оръжия, боеприпаси и човешки живот в Украйна трябва да бъдат сигнал за събуждане. САЩ трябва да започнат да се питат дали техният изцяло доброволчески модел на сили е в състояние да генерира военния капацитет, от който се нуждаят.
Това не е проблем само на САЩ - моделът на професионалните изцяло доброволчески сили стана доминиращ на Запад. Предвид новите реалности, пред които се изправят Европа и Азия, този модел е време да се преосмисли.
Трябва да признаем, че настоящият брой мъже и жени в униформи просто не отговаря на задачата. Армиите, флотите и военновъздушните сили на Запада са твърде малки, за да реагират както в Атлантическия, така и в Тихия океан - двата взаимосвързани театъра, които ще определят изхода от всеки бъдещ глобален конфликт, пише още Мичта.
По същество в този все по-нестабилен свят е наложително САЩ да увеличат разходите си за отбрана и да преосмислят за какво харчат пари и как генерират своите сили, препоръчва той.
Както Китай, така и Русия, а сега все по-често и Иран, преобърнаха идеята, че мирната конкуренция ще се развие в глобализираната икономическа рамка и Вашингтон трябва да се събуди за тази реалност. Възпирането в Европа и Азия изисква постоянно разполагане, а не ротационното присъствие.
Ако НАТО иска да оцелее като жизнеспособен съюз, възпирането и колективната териториална отбрана в Европа трябва да бъдат новият фокус, допълва той.
В Азия двустранните гаранции за сигурност и регионалните усилия за стабилизиране на района трябва да бъдат подкрепени от разполагането на сили на САЩ и съюзниците. Тъй като навлизаме в период на продължителна системна нестабилност, запазването на тези два регионални баланса от взривяване в тотална война на големи сили ще бъде разликата между мира и по-широкия конфликт, който може да се превърне в глобален пожар.
За тази цел Америка трябва да преразгледа как изгражда своите въоръжени сили и оръжия. Целенасочен пример е, че и миналата, и тази година американската армия не достигна целта си за набиране на персонал. Военноморските сили също не успяха да постигнат целите си за набиране на персонал и екипажът на американските кораби се превръща във все по-голямо предизвикателство.
Следователно САЩ трябва да преминат отвъд настоящите си реактивни изявления за „защита на базирания на правила ред“ и да предадат на обществеността какво наистина е заложено на карта, пише Мичта. Вашингтон трябва да спре да говори за „конкуренция между велики сили“ и вместо това да се запита как всъщност би изглеждал наистина конфликтът между демокрации и диктатури и как би изглеждала геостратегическата карта, облагодетелстваща интересите на демокрациите.
САЩ също трябва да решат кои геополитически центрове са от решаващо значение за вътрешната им сигурност и продължаващия просперитет на техните граждани. Приоритетите за националната сигурност трябва да се върнат при вземането на решения в икономическата политика, защото това е забравено в последните 30 години - че човек не може да бъде зависим от противника си за основните неща, необходими за поддържане на обществото.
Възстановяването на критични вериги на доставки и съкращаване на веригите чрез приятелски държави вече не е въпрос на повторно обсъждане на глобализацията. Това е жизненоважен приоритет за националната сигурност както за САЩ, така и за съюзниците им.
Ако САЩ бъдат принудени да водят война, няма да има време за компенсиране на недостатъците или за натрупване на оръжия и боеприпаси. Уроците, които трябва да се научат от Украйна, а сега и от Израел, са, че САЩ и техните съюзници трябва да преразгледат начина, по който са изградени техните въоръжени сили.
Мичта посочва, че има нужда от ново чувство за неотложност относно заплахата, пред която сме изправени, а действията трябва да са незабавни.