Сбъдна ли се мечтата на Кремъл за световен хаос?

През 2015 г. беларуският институт Minsk Center for Strategic and Foreign Policy Studies публикува доклад, посветен на новата геополитическа стратегия на Русия. Основното му откритие е, че Кремъл целенасочено предизвиква нестабилност в съседните държави, за да намали влиянието и присъствието на други сили.

Беларуските анализатори описаха тази стратегия като регионална, а не глобална, и сред целите ѝ бе ръст на цените на петрола и ескалиране на напрежението между държавите с интереси в региона, пише анализаторката с фокус върху Русия Ксения Кирилова за Center for European Policy Analysis.

Докато Кремъл подготвяше пълномащабното си нашествие в Украйна, целите му се разшириха значително. Руските власти залагаха на идеята, че „кървавото преоформяне на света“ ще започне преди нейната агресия, а войната ще се превърне в новото нормално дори за страните на Запад. В този сценарий те вярваха, че разсеяният Запад, потънал в конфликти на други фронтове, няма да успее да се обедини на фона на руската заплаха, камо ли да наложи санкции.

Тези надежди не се материализираха и вместо това Русия се оказа основният разрушител на съществуващия световен ред, което доведе до безпрецедентна консолидация на западните държави срещу агресията ѝ и в подкрепа на санкции.

Руски експерти като Василий Кашин от Higher School of Economics сега твърдят, че войните представляват „завръщане към нормалността, която съществуваше преди периода от 70-те години до второто десетилетие на новото хилядолетие“ и че последните десетилетия на мирно съвместно съществуване са били отклонение, причинено от носенето на „розови очила“.

Кремъл сега може да твърди, че подобна интерпретация вече е оправдана, тъй като други авторитарни играчи всъщност се държат по-предизвикателно. Ярък пример би била терористичната атака на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври, включително клането на цивилни, вземането на заложници и последващия риск от голяма регионална война.

Втората надежда на Кремъл за световен хаос бе залогът върху растежа на антизападни алианси и организации като доминираната от Китай Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) и групата на развиващите се икономики БРИКС. Анализатори от Кремъл очакваха тези групи да установят „нови правила на играта“. Това обаче не се случи.

Западни анализатори подчертават пречките пред това БРИКС да се превърне в антизападна група, включително присъщите противоречия между членовете ѝ, повечето от които не искат да прекъсват икономическите си отношения със Запада. Тези държави не са готови и да създадат единна валута или да подкрепят руската агресия в Украйна.

Междувременно Русия страда от сериозни проблеми, включително загуба на влияние в Азия и Близкия изток, да не споменаваме Кавказ. Този спад прави почти невъзможно да се изградят алианси около Москва и вместо това други авторитарни играчи се възползват от зависимостта на Кремъл от новите си партньори (Китай и Индия например използват слабостта на Русия, за да плащат под пазарните цени за внос на енергоизточници).

Третата надежда на Кремъл за катастрофален обрат бе, че опустошението от нови войни ще бъде толкова ужасяващо, че целият свят ще бъде принуден да премине към режим на оцеляване. Прокремълските анализатори залагат на способността на Русия да издържи на подобни тежки обстоятелства, подчертавайки фактори като изобилие от гори, питейна вода, умерен климат, плодородна почва и ценни ресурси като петрол и газ, както и стратегически минерали.

Като оставим настрана факта, че тези апологети на Кремъл неволно признаха, че Русия няма с какво да се похвали от годините управление на Путин, въпросът отива отвъд пропагандата.

Избухването на широкомащабна война, завръщането на големи армии и мобилизирането на руската икономика се разглеждат като безспорни ползи на стратегията. В последния доклад на Valdai Club – любимия мозъчен тръст на Путин, провалът на Запада да „сдържи Русия от започването на специална военна операция“ и „да предпази Украйна от жертви и унищожение“ се описва като „поражение за Съединените щати“.

Докладът твърди, че войната и унищожението са основни двигатели на икономиката и улесняват развитието на всички други сектори. Училищата се изобразяват като „фундаментален елемент в подготовката и отглеждането на бъдещи войници“ например, а здравната система се смята основно за посрещане на нуждите на тези бъдещи бойци. Авторите с гордост отбелязват, че „тези тенденции вече са очевидни в Русия“.

Най-убедителният начин да убедиш населението в необходимостта да съществува в състояние на екстремно оцеляване и готовност за война е да гарантираш, че останалата част от света е принудена по подобен начин да издържи и да участва във война.

В този контекст пропагандистите ще уловят възможността да твърдят, че условията в Русия не са по-лоши, може би дори по-добри, от тези на други места. От всички неосъществени стремежи на Кремъл за световен хаос, този изглежда най-прагматичният и предполага, че Москва ще упорства в усилията си да увеличи максимално глобалната дестабилизация.