Говоренето за „патова ситуация“ в Украйна е вредно

Странно е да посетиш Украйна и след това да слушаш как се описва войната другаде. В динамичната ситуация на бойното поле никой не говори за „патова ситуация“. В САЩ обаче тази фраза се чува непрекъснато, пише за Financial Times Тимъти Снайдър, професор по история в Йейлския университет (Кънетикът) и автор на „Кървави поля“ (преведена и на български език – бел. прев.)

Начинът, по който говорим, определя начина, по който мислим, а начинът, по който мислим, определя това, което правим или не правим. Когато говорим за руско-украинската война като за „патова ситуация“, ние я интерпретираме погрешно и сме напът да направим морални и стратегически грешки, пише Стайдър.

Покажете ми вашата метафора и аз ще ви кажа следващия ви ход - или, в този случай, липсата на такъв. В шаха патовата ситуация е равенство, продиктувано от правилата. По-точно, играчът може да мести само царя, но на полета, където би бил в шах, което не е допустимо. Във войната, за разлика от шаха, броят на участниците може да се променя по всяко време. Западните сили могат да доставят на Украйна оръжие. Ако приятел може да ми вкара допълнителни три царя и половин дузина дами на дъската, вече не съм изправен пред патова ситуация. Би било странно, ако моят приятел, държейки тези фигури в ръцете си, вместо това ми каже: „Опа, патова ситуация“, пише още Снайдър.

Може да възразите, че вкарването на допълнителни фигури на дъската не е позволено в шаха. Да, не е, но метафората с играта ограничава начина, по който мислим за реалния свят. Това е проблемът. В шаха фигурите просто се движат: никой не е загрижен за храненето на конете, ремонта на замъците или гарантирането, че пешките са въоръжени. Това елиминира логистиката. В тази война украинците с право вярват, че най-добрият им шанс е да лишат руските нашественици от техните доставки. Предоставянето на Украйна на оръжията, необходими за това, е най-ефективният начин да се доведат нещата до край. Мисленето чрез шахматна метафора ограничава погледа ни до тясното бойно поле и ни пречи да направим това, което е необходимо, смята Снайдър.

Украйна е един от най-важните доставчици на храни в света. Русия се стреми да унищожи икономиката ѝ чрез миниране на ферми, разрушаване на пристанища и блокиране на Черно море. Учудващо Украйна унищожи няколко руски кораба, притисна руския черноморски флот и отвори път за търговското корабоплаване. Това е най-същественото развитие във войната през последните няколко месеца, което метафората за „патовата ситуация“ ни попречи да видим.

Шахматните фигури имат фиксирани ходове. Украйна обаче оцелява, като прави неочакваното. Проходимостта на Черно море зависи от адаптирането на съществуващите оръжия и изграждането на нови. Когато посетих страната през септември, пише авторът, срещнах фермери, които бяха модифицирали трактори, за да обезвреждат мини, и така прибраха реколтата си.

В шаха не се питаме защо първата пешка напредва или каква е целта на атаката. Като се позоваваме на „патовата ситуация“, ние се задоволяваме с погрешната преценка, че войната се е изчерпала и е стигнала до някакъв неутрален край. Това зависи от руските цели. Ако Русия възнамерява да елиминира украинското общество, както непрекъснато ни казват нейните политици и пропагандисти, тогава дадена ситуация на бойното поле не може да бъде краят. Ако спрем да мислим как да стигнем до победата, вземаме страната на Русия, подчертава Снайдър.

„Патовата ситуация“ ни дистанцира, прави ни неутрални съдии, позволява ни да бъдем хора без цели и без план. Преминаваме към следващата криза, войната в Газа, без да сме направили изводи от тази. Най-важното трябва да е следното: собствените ни метафори забавят украинската победа, като правят насилието другаде по-вероятно и по-трудно за адресиране.

Украинците със сигурност имат теория за победата и имат цел. Вече не познавам човек там, който да не е загубил някого, споделя авторът. Войниците говорят открито за ужасите и се тревожат за своите съюзници, но не се съмняват в целите си: защита на страната си, както и ценност, която смело наричат „свобода“. Като посетих рехабилитационен център миналия месец, слушах истории за загубата и какво означава тя. Няколко от бойците бяха доброволци. Те не бяха пионки, а хора.

Те получаваха протези, а приятелите им бяха мъртви заради атаката на Русия – но също и до известна степен поради вялата реакция на Запада. Ако възприемаме войната като „патова ситуация“, тя ще продължава вечно. Това мислене може да ни отведе до свят, в който Русия печели, следват още войни на агресия, международният правов ред се огъва и възможностите пред този век се изпаряват.

Много зависи от тази война и точно затова е толкова изкушаващо да намерим фразата, която ни позволява да си затворим очите, която ни дава усещането, че не сме замесени. Но ние сме, завършва Снайдър.