Съперници от векове, Китай и Русия сега имат фактически съюз, въпреки че той не успява да достигне висотата на „безграничната“ летва, която президентите Си Дзинпин и Владимир Путин поставиха само няколко седмици преди нашествието на Русия в Украйна през февруари 2022 г., пише Bloomberg.
Енергийните, военните и политическите връзки, създадени през последното десетилетие между двете най-влиятелни авторитарни държави в света – и двете целят да подкопаят поне отчасти доминирания от САЩ ред след Студената война, се разраснаха в резултат на войната въпреки недоволството на Китай от провалите и крайните действия на Русия при нашествието ѝ в Украйна. Това поражда нарастващо притеснение сред лидерите на демократичните страни от Вашингтон до Токио.
Какво сближи Китай и Русия?
Сближаването беше породено от общото отдалечаване от САЩ, което се задълбочи след ръководеното от американците нашествие в Ирак през 2003 г. и стана все по-открито след финансовата криза през 2008 г., която започна от САЩ. И двете страни смятаха, че кризата ще подкопае доверието в света към американския икономически и политически модел. Те засилваха предпазливо връзките си до 2014 г., когато анексирането на Крим от Русия предизвика санкции и окончателен разрив между Русия и по-широкия Запад. Това принуди Москва да потърси нови партньори и особено нови пазари за износа си на енергия. Бързо растящият Китай беше добра възможност и се превърна в голям купувач на руски суровини и оръжия. Двете страни също така споделят дълбока враждебност към американските съюзи в смятаните от тях за свои сфери на влияние. За Русия това е НАТО в Европа, за Китай – мрежата от двустранни договори на САЩ в областта на отбраната в Азиатско-Тихоокеанския регион. Макар че партньорството между Китай и Русия не е официален, основан на договор съюз, то е затвърдено от силната лична връзка между Путин и Си.
На какво се дължат близките отношения между двамата лидери?
И двамата са имали тежко детство и проявяват решителност да смажат несъгласието у дома и да възстановят величието на страните си, слагайки край на предполагаемото унижение от САЩ и Европа. Те са се срещали поне 40 пъти – приготвиха кнедли заедно в Тиендзин и палачинки във Владивосток. През 2019 г. Си нарече Путин своя „най-добър приятел“. В съвместното им изявление миналата година те изразиха споделеното си презрение към западните идеи за демокрация, определяйки я без да споменават избори, независими съдилища и свободни медии. Право на всяка страна е, заявиха те, да каже дали е демокрация или не. В друго съвместно изявление след държавното посещение на Си в Москва през март 2023 г. се казваше, че отношенията им са „издържали изпитанието на епидемията от COVID-19 и превратностите в международното положение“. Двамата държавници засилиха връзките си на друга среща в Китай през октомври.
Каква е историята между двете страни?
В средата на 19-и век Русия беше сред европейските сили, които наложиха т. нар. неравни договори на китайската династия Цин, която трябваше да отстъпи 1 млн. кв. км територия, почти колкото размера на Франция, Германия и Великобритания, взети заедно. Отношенията се подобриха значително за кратък период, след като Мао Дзедун доведе Китайската комунистическа партия на власт през 1949 г., намирайки естествен съюзник в лицето на Йосиф Сталин. Но Мао се противопостави на политическите промени в СССР, известни като десталинизация, последвала смъртта на съветския лидер през 1953 г., и през 1961 г. скъса с Москва. През 1969 г. двете страни водиха кратка гранична война за спорна територия, а през 1972 г. Китай направи немислимото, като се обърна към САЩ. Едва в средата на 80-те години, когато Михаил Горбачов дойде на власт в Кремъл, отношенията между двете страни отново започнаха да се затоплят.
Какво могат да предложат една на друга сега?
От 2014 г. насам Русия е продала на Китай някои от най-развитите оръжейни системи, включително противоракетни системи С-400 и многоцелеви изтребители СУ-35 на стойност 5 млрд. долара. В същото време Китай се превръща в един от основните купувачи на руски петрол, газ и въглища и договори благоприятни цени, докато Европа намали вноса. Два месеца след анексирането на Крим руската „Газпром“ подписа договор на стойност около 400 млрд. долара да доставя природен газ на Китай през газопровода „Силата на Сибир“, още тогава на по-ниски цени, отколкото получаваха европейските ѝ клиенти, и се опитва да постигне сделка за нова газова връзка. Санкциите, които Западът наложи след пълномащабното нашествие на Путин в Украйна, увеличиха търговията между Русия и Китай. Пекин се превръща в спасителен остров за нуждите на Русия от внос, като получи в замяна евтини енергийни доставки. Не по-малко важно е обаче, че двете страни все повече координират позициите си на заседанията на Съвета за сигурност на ООН, където и двете имат право на вето и се обединяват срещу САЩ.
Какво тревожи демократичните сили?
Нарастващото сътрудничество между Китай и Русия кара някои държавни ръководители в САЩ да се опасяват, че страната може да бъде принудена да води война на два фронта. Едното притеснение е, че Китай може да предприеме нападение срещу Тайван, възползвайки се от американското внимание към въоръжаването на Украйна, за да се отбранява срещу нашествието на Русия. През последно време САЩ насочиха внимание и военни ресурси и към Израел след терористичната атака на „Хамас“. Бившият американски сенатор Джим Инхоф заяви, че коригирани към паритет на покупателната способност, разходите за отбрана на двете страни, взети заедно, са по-големи от тези на САЩ. Япония изрази сериозно безпокойство заради нарастващия брой съвместни военни учения между Китай и Русия в годишния си доклад за отбрана през 2023 г., като нарече ученията явни и преднамерени провокации.
Съществува и по-широко притеснение, че комбинацията от икономическа, военна и политическа сила на двете страни насърчава други световни лидери с автократични уклони, подкопавайки доверието в демокрацията като политическа система и застрашавайки основания на правила международен ред, защитаван от САЩ и съюзниците им от края на Студената война. Си и Путин твърдят, че тези правила са от полза само за САЩ и техните съюзници, които ги нарушават по свое усмотрение, мнение, което набира подкрепа в т. нар. Глобален юг. Популистки лидери в самия западен свят, включително бившия американски президент Доналд Тръмп, също подкопават вярата в демократичните институции.
Каква е ролята на войната в Украйна в отношенията?
Китай избягваше критики към нашествието, като обвини САЩ и НАТО за конфликта и купи руски петрол, който беше загърбен от някои други страни, финансирайки индиректно военната машина на Москва. Но Си не е склонен недвусмислено да подкрепи войната или да помогне на Русия да смекчи финансовите последици от санкциите на САЩ и ЕС. През септември 2022 г., след първата лична среща между двамата лидери от началото на нашествието, Путин стигна дотам да признае, че Китай има „въпроси и притеснения“ за войната в Украйна. Но комбинацията от санкции и руски военни загуби в Украйна прави вече небалансираните отношения още по-наклонени в полза на Китай. С брутен вътрешен продукт, който е осем пъти по-голям от този на Русия, Китай има значително повече какво да губи в световна икономика, която все още е доминирана от САЩ и други развити демокрации.
18:28 | 20.10.23 г.
