Атаката на „Хамас“ срещу Израел отново разпали перманентния конфликт между еврейската държава и палестинците и заплашва да предизвика по-широка война с опустошителни последици за Близкия изток и света. Докато скръбта и страхът поглъщат региона, се очертава един зловещ победител: ислямската република Иран, чието ръководство се надява да се възползва от насилието, което пося, пише за Financial Times Сюзан Мълони, специалист по Иран в Brookings Institution.
Спекулациите са съсредоточени върху това каква роля, ако има такава, са имали иранците в организирането на бруталната атака на „Хамас“. Техеран се опита да избегне директната вина, като високопоставени ирански представители настояха, че атаката е била единствено палестинска инициатива, въпреки че празнуваха ужасяващите ѝ резултати. САЩ също заявиха, че няма „преки доказателства“ за иранско участие.
Но търсенето на отпечатъка на Иран върху плановете за атака отклонява вниманието. „Хамас“ разчита на иранско финансиране и широка материална подкрепа, особено в изграждането на своя ракетен арсенал, от по-широк кръг поддръжници. През последното десетилетие „Хамас“, сунитска мюсюлманска група, се интегрира напълно като решаващ компонент от по-широката мрежа от шиитски милиции на Иран, с тясна координация от Корпуса на иранската революция гвардия. Тези ирански инвестиции направиха възможен 7 октомври.
Сега Техеран със сигурност прави всичко възможно да се позиционира като бенефициент от експлозивните последици. От самото ѝ начало с революцията през 1979 г. хаосът и агресията са предпочитаната „валута“ на Ислямската република. Убедена, че прегръщането на теокрацията е само първата от по-широка вълна от катаклизми, революционната държава разви инфраструктура, посветена на промяната на статуквото в целия мюсюлмански свят чрез прокси групи, ислямистка пропаганда и инструментално използване на насилие извън територията ѝ. Последваха опити за преврати, убийства и бомбени атентати. Очакваната революционна вълна не успя да се материализира, но от пепелта на ранните ирански терористични кампании се появи ливанската „Хизбула“. Това осигури на Ислямската република база в периметъра на най-големия й противник, Израел, и задушаване на бъдещето на Ливан.
По този начин прокси терористичните групи се превърнаха в основен компонент на регионалната и международна стратегия на Ислямската република. Това се оказа изключително ефективно средство за сплашване на съседите, като през 1996 г., когато саудитска група, свързана с Техеран, бомбардира жилищен комплекс в град Хобар, убивайки 19 американски военни. Впоследствие американските войски бяха преместени в по-сигурна база; в крайна сметка повечето бяха изтеглени от кралството.
Собственият опит на Техеран в отбранителната позиция само затвърди усещането му, че конфликтът и безредиците прокарват неговите интереси. Дори инвазията на Ирак в Иран през 1980 г. беше в негова полза, като насърчи обществения патриотизъм, консолидира разпокъсаната революционна държава, изгради стабилна местна отбранителна индустриална база и в крайна сметка позволи на режима да израсне.
От нещастието идва възможност - всеки следващ пожар в региона поставя Техеран в по-силна позиция. Дори американската инвазия в Ирак през 2003 г., която разположи 150 хил. американски войници по границите му, бързо се наклони в полза на Техеран: Вашингтон премахна най-непосредствената и екзистенциална заплаха за теокрацията и след това завеща на Ислямската република слаба иракска държава, пълна с проирански кръгове. Техеран се възползва максимално и от други очевидни заплахи за своя регионален обхват, като гражданската война в Сирия, като създаде транснационална шиитска милиция, която да се бие в Сирия и в крайна сметка изгради стратегическо партньорство с Русия и там.
Досега събитията в Израел и Газа обслужват няколко ирански цели: статутът му на регионален фактор; насърчаване на неговата прокси мрежа; блокиране на зараждащото се израелско-саудитско нормализиране, което допълнително би изолирало Иран; и отслабване на Израел, който се впуска в свирепа офанзива, която ще струва животи и ще навреди на международния му авторитет.
Върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, вече обяви конфликта за „непоправимо поражение“ за Израел, добавяйки, че израелското правителство „вече няма да бъде режимът, който беше преди, и че израелците не могат лесно да компенсират удара, който им бе нанесен”.
Има обаче шанс Техеран да е прекалил, като е помогнал за генерирането на криза с такава страховита несигурност. Ислямската република обича да размахва саби, но би предпочела да стои далеч от огневата линия, особено там, където е превъзхождана от противниците си. Докато сблъсъците между Израел и „Хамас“ продължават, Иран рискува да бъде въвлечен в конфликта. Това би било опасно развитие на събитията, най-вече за неговото собствено политическо оцеляване.
10:05 | 20.10.23 г.
