Международните банки за развитие могат да направят света по-добро място

„Светът е в пламъци.“ Това са встъпителните думи от втората част на доклад за укрепване на международните банки за развитие (МБР), поръчан от Г-20 и публикуван наскоро в Маракеш (Мароко). Горещата 2023 г. прави това повече от метафора. Живеем в епоха на големи предизвикателства и очевидна неспособност да ги адресиране. Оставащото време за това е все по-кратко, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Първата част на доклада, публикувана през юни, предложи „троен дневен ред“ за МБР: утрояване на годишното кредитиране до 390 млрд. долара през 2030 г.; приемане на „троен мандат“ за премахване на крайната бедност, насърчаване на споделения просперитет и принос към глобалните обществени блага; и разширяване и модернизиране на моделите за финансиране на МБР. Втората част обяснява какво би означавало това в детайли. Казано по-просто, тя призовава за преразглеждане на всеки аспект от начина, по който работят МБР - мащабът на техните ресурси, начинът, по който ги използват, рисковете, които поемат, връзката им с частния сектор и начинът, по който работят.

Този призив за промяна е оправдан, пише Уулф. "Както отбелязах наскоро икономическото представяне на много развиващи се страни се влоши след пандемията. Броят на хората в крайна бедност скочи - с 95 милиона между 2019 г. и 2022 г. Междувременно не бе направено достатъчно за смекчаване на климатичните рискове", посочва той и допълве, че не може да се направи достатъчно без да се увеличи значително финансирането, налично за развиващите се страни. "Просто трябва да се справим по-добре".

Но всичко това ще изисква огромни ресурси. Докладът изчислява, че общите годишни разходи за такива цели в полуразвитите и развиващите се страни трябва да нараснат с 3 трилиона долара (от 2,4 на 5,4 трлн.) между 2019 г. и 2030 г. По-голямата част от това увеличение ще отиде в страните със средни доходи. Само 1,2 трилиона от него ще изпълнява „целите за устойчиво развитие“; останалата част ще бъде необходима за разходи за цели, свързани с климата. Донякъде оптимистично, докладът сочи, че две трети от допълнителния ресурс може да дойде от вътрешни източници, а останалата част - от чужбина.

И накрая, половината от чуждия принос трябва да идва от частни източници, -320 милиарда долара като непреференциални официални заеми и 180 милиарда като преференциални заеми и грантове. Половината от тази последна сума ще отиде в страни с ниски доходи, а почти цялата останала част в страни с по-ниски средни доходи.

МБР ще трябва да играят огромна роля в допълнителното външно финансиране, не само като финансови посредници и канали за преференциални фондове, но и като катализатори за повече частно финансиране. Но желаното увеличение от 500 милиарда долара на последното няма да се случи от само себе си. Големият проблем е, че частният сектор смята потенциално печелившите проекти за твърде рискови, главно поради мястото, където се извършват: възприятието за риск на страната налага високи лихвени проценти, които от своя страна увеличават рисковете на проектите. Това създава порочен кръг на ниска кредитоспособност.

И така, какво точно трябва да се направи?

Първо, МБР трябва решително да се пренасочат от отделни проекти към програми, като правителствата поемат водещата роля. Последното може да създаде среда, в която ще дойдат частни финанси. Те сами трябва да осигурят координацията, необходима за осигуряване на трансформация в енергетиката и други жизненоважни сектори. Преди всичко, само по този начин кредитирането може да се умножи като мащаб и скорост. Докладът препоръчва „държавни платформи“ за координиране на увеличеното национално и външно финансиране.

Второ, МБР трябва да измислят как да се ангажират с частния сектор, който в момента не желае да поеме рисковете от широкомащабно и достъпно финансиране за полуразвитите и развиващи се страни. МБР трябва да обединят своите официални и частни кредитни звена, за да идентифицират и създадат инвестиционни възможности, да разработят проекти и да споделят рисковете с частния сектор. Това ще изисква нови инструменти, особено по-ефективни гаранции, не на последно място срещу валутния риск. Потенциалът за разширяване на Международната агенция за гарантиране на инвестициите към Световната банка изглежда особено заслужаващ внимание. Не на последно място, МБР (както и МВФ) трябва да подобрят способността си да помагат на страните да се справят с шокове.

Трето, финансирането от МБР трябва, както беше споменато, да се утрои до 390 милиарда долара годишно — 300 милиарда непреференциално и 90 преференциално. Днес, в контраст, заемите от МБР за развиващите се страни със средни доходи са близо до нула, отчасти защото лихвените проценти са високи. Ако утрояването на финансирането се случи, МБР трябва да използват агресивно своите баланси, включително чрез използване на нови инструменти. Но е необходимо и значително увеличение на официалния капитал.

Освен това, твърди докладът, би било възможно да се създаде Механизъм за финансиране на глобалните предизвикателства като платформа, която да позволи на държавните инвестиционни фондове и на фондациите да въздействат на инвеститорите и може би дори на бизнеса да предоставя допълнителни ресурси. Ще бъде необходимо също така да се осигури по-голямо финансиране с преференциални условия за страните с ниски доходи и за някои със средни, които не могат да си позволят конвенционални заеми. Безвъзмездните средства във всеки случай са оправдани, когато се иска от бедните страни да предприемат инвестиции, които ще бъдат от полза за планетата. Трябва да им се плаща за опазване на въглеродните абсорбатори, като например горите.

Ако МБР не бяха създадени, щеше да трябва да ги измислим. За щастие те съществуват. Така че трябва да ги използваме. Но страните с високи доходи трябва да го направят, като съзнават, че голяма част от това, което искат да финансират в полуразвитите и развиващите се държави, е не само за тяхна собствена полза, но и за смекчаване на опасностите, които те самите до голяма степен са създали. Това означава, че има както практически, така и морален аргумент за спешност и щедрост.

Препоръчваната трансформация на МБР е едновременно смела и разумна, оценява Мартин Уулф и отбелязва, че мъдрите лидери ще я опосредстват. Въпросът е дали имаме такива.