Тъй като политическите различия в западните страни се разширяват, позициите на гласоподавателите все повече оформят решенията им извън изборите – от това дали да носят маска по време на пандемия до това каква храна да ядат или кола да карат. Скорошни изследвания показват, че политическите пристрастия са се превърнали и във важен фактор за това как хората инвестират, със значителни икономически последици, пише за Financial Times Стефан Сийгъл, почетен професор по финанси от Университета на щата Вашингтон (Сиатъл).
Изследователи от Масачусетския технологичен институт (MIT) показаха, че икономическите перспективи на инвеститорите са оцветени от техните политически възгледи. Те също така са открили, че желанието им да поемат финансов риск зависи от това доколко възгледите им съвпадат с тези на правителството. Например, по време на президентството на Тръмп републиканците бяха по-оптимистично настроени за бъдещето на американската икономика от демократите. Тези очаквания накараха републиканците да бъдат по-бичи настроени и да държат повече акции в портфейлите си в сравнение с по-малко рисковите кеш или облигации.
Текущата ни работа с Ихуей Пан, Елена Пикулина и Трейси Уан показва, че дори съставът на инвестиционните портфейли от акции се различава в зависимост от политическите възгледи, пише авторът. Разгледахме инвестициите, направени през последните 25 години от богати американски домакинства, които вероятно се различават по своята политическа ориентация. Подобни разлики дълго време не играеха роля в състава на портфейла, но се очертаха като важен определящ фактор през последното десетилетие.
За да направим разлика между корелация и причинно-следствена връзка, проучихме навлизането на Sinclair, консервативната телевизионна мрежа, на местните медийни пазари. То е свързано не само с нарастване на местните републикански гласове в даден регион, но също така изглежда, че променя състава на местните портфейли от акции.
Политически обусловеното различие в начина, по който американците инвестират, е поразително и в рязък контраст с уеднаквяването портфейлите, което човек би очаквал, като се имат предвид ползите от диверсификацията и ниската цена на инвестирането, базирано на индекси. Това повдига въпроса какво причинява това разминаване и какви могат да бъдат последствията.
Макар причините да изглеждат многоаспектни, комбинация от две сили предлага правдоподобно обяснение: политическите пристрастия все повече определят нормите и ценностите, а ценностите влияят върху инвестиционните решения - като например чрез инвестирането в ESG (съобразено с екологични, социални и управленски фактори – бел. прев.)
Последните социологически проучвания показват, че ролята на политическата принадлежност при формирането на ценностите се е увеличила значително през последните години, докато ролята на доходите, расата, пола и това дали хората живеят в градски райони остава до голяма степен непроменена или дори намалява.
В същото време инвестициите, базирани на ценности, са в подем. Днес дори финансовите консултанти, обслужващи богати американци със среден портфейл от 1 милион долара, обикновено предлагат инвестиционни ограничения и изключвания, свързани със социални и екологични опасения, макар че паричните и непаричните очаквани ползи на базираните на ценности портфейли остават под въпрос.
Всъщност изследването на инвестиционния дял в компании, за които има опасения за околната среда или труда, и този в производителите и дистрибуторите на малки огнестрелни оръжия, сочи ясен модел. Сред богатите домакинства с финансови съветници, тези, които гравитират към демократите, им отреждат значително по-ниско тегло. Междувременно инвеститорите, които са по-склонни да се придържат към републиканците, поддържат по-ниско тегло на фирми, ръководени от главен изпълнителен директор, който е демократ.
Политически мотивираното сегментиране на портфейла има няколко потенциални последици. Първо и най-важно, споделянето на риска в икономиката може да намалее, тъй като политическите предпочитания водят до недостатъчно или наднормено тегло на определени компании, отрасли или сектори.
Второ, компаниите и инвеститорите ще трябва да са наясно с нефинансовите предпочитания на своите вероятни акционери. Например, когато през 2018 г. американските корпорации трябваше да разкрият за първи път съотношението между заплащането на изпълнителните директори и средното такова на работниците, реакцията на пазара към компаниите с най-големи разлики беше значително по-негативна сред по-демократичните акционери и тези, настроени срещу неравенството. Тези инвеститори са по-склонни да отклонят портфейлите си от такива бизнеси.
И накрая, политически продиктуваните различия в портфейлите биха могли допълнително да засилят разделението в обществото, ако инвеститорите гласуват в съответствие с техните икономически интереси. Така, макар политическите предпочитания да могат, например, да доведат до инвестиции в „зелени“ фирми и технологии, те от своя страна осигуряват икономически стимул в полза на определени политики и политически пристрастия, създавайки кръг между политическите и икономическите интереси.
Следователно изглежда, че широката диверсификация под формата на „държане на пазарен портфейл“ може не само да бъде добър инвестиционен съвет, но и да помогне за противодействие на нарастващата политическа поляризация на обществото, завършва Сийгъл.
17:16 | 02.11.23 г.
