Посещението на лидера на Северна Корея Ким Чен Ун в Русия и потенциалната визита на руския президент Владимир Путин в Пхенян съставляват най-горния слой на световно партньорство между провалени държави, които се свързват все по-тясно от руската инвазия в Украйна, пише Уолтър Клемънс, научен сътрудник към Harvard University Davis Center for Russian and Eurasian Studies и почетен професор по Политология в Boston University.
За разлика от Хаити и някои африкански държави правителствата на Русия и Северна Корея все още до голяма степен контролират почти всичко в границите си. Защо тогава ги наричаме „провалени държави“? Отговорът е, че те и партньорите им се провалят в това да осигуряват основите за човешко развитие и взаимно доверие.
Индексът на ООН за човешкото развитие (HDI) подрежда страните по физическото им здраве (очаквана продължителност на живота), образование (години в училище) и материално благосъстояние (БВП на глава от населението). Индексът не е идеален, но осигурява най-добрата единична картина за световните тенденции. По всички тези показатели Швейцария и Норвегия са начело. Хонконг, преди поемането от Китай, бе на 4-то място в класацията, а през последните десетилетия Канада спадна до 15-о, а САЩ – до 21-во място.
Показател за взаимно доверие може да бъде открит в Индекс за възприятието на корупцията (CPI) на Transparency International. И тук Скандинавия е начело, придружена от Нова Зеландия и Сингапур. Канада е на 14-а, а САЩ – на 24-а позиция.
Използвайки данни отпреди войната в Украйна Русия бе на 52-ро място в HDI индекса, като очакваната продължителност на живота бе намаляла до 69 години, а БВП на глава от населението – до 22 хил. долара. По отношение на корупцията Русия бе на 137-о място в CPI индекса от общо 180 страни.
Новите другари на Владимир Путин в Северна Корея крият повечето показатели за човешко развитие, но милиони севернокорейци умряха от глад през 90-те години, а мнозина са без храна дори през 2023 г. Въпреки това ООН съобщава, че очакваната продължителност на живота в Северна Корея е по-висока от тази в Русия – 73,3 години.
По CPI индекса обаче Северна Корея се нарежда на 171-во място, почти най-зле в света. Различни показатели за силата на хората казват, че Северна Корея е най-несвободната държава в света, макар че Путин изглежда безразличен към тези цифри, стига Ким Чен Ун да му продава муниции срещу технологии и храна.
Путин и китайският президент Си Дзинпин твърдят, че са най-добри приятели, но предполагаемата суперсила се нарежда на много по-ниско място в HDI индекса от Русия – 65-а в света спрямо 137-а. БВП на глава от населението в Китай бе 17 500 долара през 2017 г., когато тези данни са събрани, спрямо 22 200 долара в Русия (поне в големите градове). До 2023 г. обаче китайските доходи се увеличиха, а руските – намаляха.
Още 9 провалени държави имат склонността да подкрепят Русия в ООН. Те включват Куба (83-а в HDI индекса), Южна Африка (109), Виетнам (115), Венецуела (120), Индия (132), Лаос (140), Камбоджа (146), Сирия (150) и Мали (186). Индия е включена в този списък, тъй като макар да се превръща в огромна сила в космоса, се грижи зле за собствения си народ.
Колко стабилно е това партньорство на провалени държави? Китай и Русия в крайна сметка гласуват в подкрепа на санкциите на ООН срещу ядрената и ракетната програми на Северна Корея.
Привидната солидарност между Русия и Китай може лесно да се върне обратно към взаимна враждебност, която преобладава през по-голямата част от последните 500 години. А макар че Индия и Китай в момента се появяват на едни и същи конференции (макар и невинаги), на практика те са във война на Хималаите.
Професор Лейф Ерик-Ийзли от Ewha Womans University в Сеул вероятно е била права, когато казва за New York Times: “Доверието е толкова ниско сред Русия, Северна Корея и Китай, че реален алианс от трите не е надежден или устойчив“.
Общото население на тези провалени държави съставлява над половината от човечеството. Ако техните стоки и услуги се обединят обаче, произвеждат не повече от една четвърт от световния БВП. САЩ и европейските и азиатските им партньори генерират повече от половината от световния БВП. Ако бъдат включени големите държави от Латинска Америка, тежестта на свободната световна икономическа сила би била още по-голяма.
Ако провалените държави могат да си имат достатъчно доверие една на друга, за да създадат ефективен съюз, тъй като повечето форми на твърда и мека сила зависят от икономическата сила, свободният свят все още е много по-напред.