Володимир Зеленски казва, че няма „срок на годност“ за желанието на Украйна да се бори с Русия. Но става все по-трудно да се игнорира потенциалният срок на годност на подкрепата на Америка за нейната кауза, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.
Мат Гейц, депутатът от тръмпистката MAGA (Make America Great Again – бел. прев.) фракция на републиканската партия, който инициира хода за отстраняването на съпартиеца си Кевин Маккарти като председател на Камарата на представителите в Конгреса, цитира предполагаема тайна сделка, сключена от Маккарти с Джо Байдън за продължаване на помощта за Украйна, като част от споразумението с демократите за финансовото осигуряване на правителството. Това оформи няколко мрачни дни за Зеленски. Дори да приемем, че следващият председател на Камарата симпатизира на Украйна, той би бил в още по-слаба позиция от Маккарти.
Републиканската партия се движи в руска посока от известно време. Повече от 8 от всеки 10 републикански избиратели сега подкрепят кандидати - Доналд Тръмп, Рон Десантис и Вивек Рамасуами - които биха прекратили помощта за Украйна. Приблизително половината от населението иска да врътне кранчето. За първи път от 20-те години на миналия век американците ще получат опцията през следващата година да поставят изолационист в Белия дом. Това би бил съдбовен избор.
Етикетът „изолационист“ често се използва неправилно. Той не означава автоматично неутралитет спрямо чуждестранни конфликти, въпреки че това настроение беше характерно за американската република при нейното раждане. Може също да означава пристрастие към едната страна. Чарлз Линдбърг, който оглавяваше комитета „Америка на първо място“ в ранните етапи на Втората световна война, ясно изрази симпатиите си към нацистка Германия. Всякакъв вид поддръжници - пацифисти, едри бизнесмени и антисемити - се стекоха под знамето му.
Днешният нарастващ изолационизъм не е свързан с равнопоставеност между Русия и Украйна; неговата движеща сила идва от републиканците, които симпатизират на руския президент Владимир Путин. Останалите биват изтласкани. В опит да запази работата си Маккарти отхвърли молбата на Зеленски да говори пред Конгреса, когато беше във Вашингтон неотдавна. Наскоро Мич Макконъл, лидерът на републиканците в Сената, се опита да прокара отделен законопроект, който щеше да възстанови украинското финансиране. Той беше бламиран от съпартийците си.
Двете партии в Америка като цяло са съгласни, че Китай представлява основното предизвикателство за хегемонията на САЩ. Русия обаче е истински подпалвач за западния лагер. Корените на американския изолационизъм бяха свързани с избягването на замесване с Европа; той не казваше много за останалия свят. Линдбърг става доброволец в Тихия океан след нападението на Япония над Пърл Харбър. Следвоенните изолационисти в страната, водени от сенатор Робърт Тафт, се противопоставиха на създаването на НАТО през 1949 г., но бяха възмутени от провала на Америка същата година да спре комунистическата революция в Китай. „Кой загуби Китай?“ беше изолационистки обединителен вик. Подобен модел се вижда и днес. Републиканските изолационисти твърдят, че войната в Украйна отклонява фокуса на Америка от истинската заплаха - Китай. Рамасуами, визирайки проукраинските си колеги, нарича Зеленски „техният папа“, докато Пекин иска да превърне американците в „роби на Китай“.
Оценките на непосредствената заплаха сочат към Москва. Путин беше ясен относно плановете си да възстанови „Руския свят“. Той разчлени Грузия през 2008 г., завзе Крим през 2014 г., започна пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г. и след това анексира четири украински региона. Последният път, когато китайски сили нахлуха в друга държава, беше Виетнам през 1979 г.; не им се получи. Днешните най-преувеличени страхове относно плановете на Китай звучат по-скоро като повторение на „червения страх“ от 50-те години, отколкото като балансирана оценка на настоящите рискове пред Америка.
Историята ни учи, че изолационистите обикновено се провалят. Но те могат да променят курса ѝ за ключови периоди от време. Отхвърлянето от Сената на Лигата на нациите на президента Удроу Уилсън през 1920 г. извади Америка от шахматната дъска на Европа за две десетилетия. Режими, които представляваха сериозна заплаха за Америка, запълниха вакуума. Тогава, както и днес, американците разбираемо смятаха, че Европа трябва да подреди собствената си къща. Америка доставя лъвския дял от западното оборудване и разузнавателната помощ за Украйна. Малцина обаче биха заложили, че Европа ще замести една изолационистка Америка.
За да задържи САЩ в играта, Байдън трябва по някакъв начин да събере достатъчно републикански гласове през следващите седмици, за да попълни украинското финансиране. Липсата на голям украински военен пробив прави работата му много по-трудна. Както и фактът, че MAGA базата днес демонизира Зеленски почти толкова, колкото и Джордж Сорос. Предстоят и президентски избори догодина. Един изолационист в Белия дом може да помрачи перспективите на Украйна. Тръмп, както винаги, е светият граал, който Путин търси.