Неотдавнашните уверения на руския президент Владимир Путин, че „няма да има деприватизация“ са толкова лъжливи, колкото бяха и многократните му обещания, че няма да напада Украйна, пише за Financial Times Александра Прокопенко, член на берлинския Карнеги център за Русия и Евразия, на German Council on Foreign Relations и на Centre for East European and International Studies.
Според Иля Шуманов, бивш ръководител на Transparency International за Русия, властите са предприели действия за поемане на контрола над 17 големи предприятия само тази година. Това не е опит на някакви нагли лица в Русия да си напълнят джобовете, а част от усилията на Путин да преразпредели собствеността встрани от хора, смятани за недостатъчно лоялни към Кремъл, и да създаде нова класа собственици на активи, които дължат богатството си на президента и неговото близко обкръжение. Членовете на този нов елит, предимно силоваците (хора от службите за сигурност) и техните бизнес партньори, ще бъдат истинските победители от войната в Украйна – и стабилна основа на режима. Путин не става по-млад и тази група ще позволи на системата му да се възроди дори след като той напусне политическата сцена.
Към края на първия президентски мандат на Путин през 2004 г. беше изкована формула за мирно съжителство между Кремъл и олигарсите, които бяха направили своето състояние при мътни обстоятелства след разпадането на Съветския съюз. Държавата позволи на олигарсите да запазят активите, натрупани през 90-те години и да продължат да процъфтяват в замяна на стриктна ненамеса в политиката. Олигарсите до голяма степен приеха тази формула, като вкарването в затвора през 2003 г. на петролния магнат Михаил Ходорковски показа какво ще се случи с онези, които не са съгласни. След това формулата работеше относително добре и за двете страни: Путин си осигури пълен контрол над руската политика, докато олигарсите запазиха активите си и увеличиха състоянието си благодарение на високите цени на суровините.
Кремъл постепенно успя да наложи допълнителни финансови изисквания към олигарсите – наречени „социална отговорност“ – като демонстрация на тяхната лоялност, но бизнес елитът не възнегодува. Те се бяха научили как да правят пари от доходоносни държавни поръчки и бяха уверени от властта, че ако ги сполети бедствие като глобалната кредитна криза от 2008 г., държавните банки ще им помогнат. В крайна сметка Кремъл имаше нужда от олигарсите. Със своите внимателно изградени мрежи на Запад, те бяха незаменим инструмент за „Русия ООД“, която все още искаше да прави пари като част от глобалната икономика.
Нахлуването на Путин в Украйна напълно промени сделката с олигарсите. Августовският иск на руски съд за национализиране на компания, собственост на Андрей Мелниченко, един от най-богатите хора в Русия, е най-показателният пример. Мелниченко е под санкциите на ЕС и не осъжда категорично войната. Все пак дори това може да се разглежда като нелоялност в настоящата среда и твърденията на руския банкер в изгнание Олег Тинков, че Мелниченко „мрази Путин“ (отречени от Мелниченко) може да са предизвикали атаката срещу него.
Мелниченко не е единственият. През септември съд в Русия национализира Metafrax Chemical, голям производител на метанол. Прокурорите твърдят, че приватизационната сделка от 1992 г. е „подкопала икономическия суверенитет и отбранителния капацитет на Русия“ – определение, което все по-често се използва в Русия за атакуване на опонентите. За някои войната, опустошаваща Украйна, е удобен претекст за анулиране на предвоенни споразумения и преследване на доходоносни активи. Кампанията за деприватизация очевидно включва много опортюнизъм, но насочващата ръка на Кремъл също е видима. Още през януари Путин определи възстановяването на държавния контрол над стратегическите предприятия като приоритет за прокуратурата.
Преди руските олигарси вярваха, че попадането под западни санкции предлага форма на защита от изнудване у дома. Случаят Мелниченко показва, че това вече не е така. Всъщност международните санкции правят олигарсите все по-безполезни за Кремъл като инструменти за бизнес в чужбина. Но едва ли някой от тях скоро ще се обърне срещу Путин. Способността им да влияят на борбите за власт е намаляла.
Западни инвеститори като Carlsberg и Danone бяха първите, които усетиха болезнено новата правна среда в Русия. Потенциалните инвеститори в проблемни руски активи от Азия и Персийския залив, които Кремъл се опитва да ухажва, също трябва да обърнат внимание. Що се отнася до самите руснаци, кутията на Пандора, която войната на Путин отвори по отношение на преразпределение, няма да засегне само олигарсите, но и ще се върне като бумеранг към новите бенефициенти. Основите на правата на собственост в Русия, които бяха нестабилни много преди войната, ще се разклатят още повече със съмнителните нови съдебни решения.
11:17 | 12.10.23 г.
