Ще натежи ли демографията на китайския растеж в бъдеще?

Каква роля ще играе демографията на Китай за икономическите му перспективи? Неизбежно голяма, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф. Всъщност това би трябвало да е един от най-важните фактори. Дори и да има добър потенциал за увеличаване на производството на работник, тъй като Китай е сравнително бедна страна, намаляващите население и работна сила ще забавят растежа. И така, какво може да означава това за бъдещето му?

Да започнем с основите. Данните на ООН показват, че средният брой деца на жена в Китай е спаднал от средно 6 през 50-те и 60-те години до 1,7 през 2000-те и 2010-те. През 2020-те той е намалял още до 1,2 - малко под този на Япония, но над този на Южна Корея.

Логично обяснение е, че урбанизацията води до рязък спад в желанието за деца, особено сред образованите жени. Вече изоставената политика на Китай за едно дете ускори прехода му към ниска раждаемост и също така създаде огромен проблем с дисбаланса между половете: според Бюрото за преброяване на населението в САЩ съотношението на момчетата към момичетата при раждане е достигнало своя връх от 118 към 100 през 2005 г. Но спадът на раждаемостта в крайна сметка така или иначе щеше да се случи. Дори могъщата китайска държава не може да принуди хората да имат деца, които не искат.

В резултат на това населението на Китай се трансформира в множество измерения. Според (сравнително консервативните) средни прогнози на ООН то ще се свие от 1,425 милиарда през 2020 г. до 1,313 милиарда през 2050 г. Делът на Китай в световното население съответно ще намалее от 22 процента през 1980 г. до 18 процента през 2020 г. и 14 процента през 2050 г. Делът на Индия се прогнозира да бъде 17 процента до 2050 г. (страната вече изпревари Китай по население по-рано тази година – бел. прев.)

По-важна от това е поразителната промяна във възрастовия състав на населението. Докато общото население се прогнозира да намалее със 113 милиона между 2020 г. и 2050 г., броят на хората над 65 години ще нарасне с 215 милиона, докато хората под 20-годишна възраст ще намалеят със 137 милиона, а тези между 20 и 64 - със 191 млн. В резултат на това делът на хората над 65 години ще скочи от 13 на 30 процента от населението. Този на хората под 20 години ще спадне от 24 на 15 на сто, а делът на възрастовата група от 20 до 64 години – от 64 на 55 на сто. До 2100 г. според ООН делът на хората над 65 години ще бъде удивителните 41 процента от населението. Това ще бъде страна, пълна със старци и жени.

Ще бъде ли това контролируемо? Две възможни решения трябва да бъдат пренебрегнати. Китай е твърде голям и почти със сигурност твърде враждебен, за да поеме по пътя на масовата имиграция. От друга страна, дори коефициентът на раждаемост да може да се повиши значително и скоро, това няма да има никакъв ефект върху населението в трудоспособна възраст в продължение на 20 години и само ограничен за много години след това: на децата им отнема много време, за да достигнат зрялост. Освен това, дори ако коефициентът на раждаемост наистина се повиши, не забравяйте, че има много по-малко жени в детеродна възраст, отколкото преди десетилетия. Три десетилетия на раждаемост под нивото на заместване на населението и изключително разрушителното в социален план нарастване на броя на мъжете, промениха демографската реалност.

Съществуват обаче две други възможности: вътрешна миграция и по-късно пенсиониране. Швейцарската банка UBS твърди, че намаляването на работната сила поради застаряването може да бъде повече от компенсирано, поне през това десетилетие, чрез преместване на работници от все още голямото земеделско население и чрез повишаване на възрастта за пенсиониране. Системата хуку, която контролира вътрешната миграция и оставя много китайски граждани втора класа там, където живеят, ще трябва да бъде премахната. Това е както икономически важно, така и социално справедливо. Също така в момента възрастта за пенсиониране все още е 60 години за мъжете, 55 години за жените с бели якички и 50 години за жените, работещи във фабрики. Тези възрасти могат и трябва да бъдат повишени.

Освен това имайте предвид, че най-смущаващият проблем на Китай днес е високата безработица сред младите хора - дотолкова, че Пекин спря да публикува данните за нея. Това показва твърде малко търсене на работна ръка, а не онзи страховит недостиг на работна ръка, поне днес. Също така, дори през 2050 г. съотношението неработещи/работещи ще бъде доста под това, което беше през 1950 г. Разликата, разбира се, е, че тогава зависимите лица бяха деца, а не родители. Но отглеждането и възпитанието на децата също е скъпо. Една от причините да сме много по-загрижени за тях със сигурност е, че те са по-ценни за повечето от нас. Разбира се, децата са бъдещето, а възрастните - миналото. В допълнение, държава, гъмжаща от стари хора на отговорни постове, ще има по-ниски образователни стандарти и ще бъде по-малко динамична от такава, доминирана от младите.

Ясно е, че с прогнозите за свиване на населението в трудоспособна възраст със среден темп от 0,8 процента от 2020 г. до 2050 г., с 0,5 процентни пункта по-бързо от общото население, нарастването на брутния вътрешен продукт на човек ще бъде с толкова по-малко от това на БВП на работник, а растежът на общия БВП ще бъде още по-бавен. Въпреки това, ако продукцията на работник нараства достатъчно бързо, растежът на БВП на глава от населението може да бъде доста бърз. Нещо повече, това изобщо не е невъзможно, тъй като производителността в Китай е толкова под нивата в страните, които са по-близо до технологичния авангард. В действителност Китай всъщност демонстрира доста иновативност - просто погледнете електрическите превозни средства.

Скептиците обаче са прави, че това няма да се случи без голяма реформа. Структурните проблеми ще трябва да бъдат преодолени. В допълнение към реформите на вътрешната миграция и пенсионирането, очертани по-горе, ще бъде от съществено значение да се повишат образователните стандарти за младите хора, както и да се насърчи възможно най-иновативната икономика. Ще бъде необходимо и преодоляване на външните ограничения. Ще може ли държавата на Си Дзинпин да се справи с толкова големи предизвикателства? Това е големият въпрос, завършва Уулф.