Правата на работниците в САЩ излизат на преден план

Наскоро и президентът на САЩ Джо Байдън, и Доналд Тръмп пътуваха до Мичиган. Мнозина в медиите определиха тези посещения като сходни опити за ухажване на синдикализираните избиратели за изборите през 2024 г. Но това е погрешно или подвеждащо, пише за Financial Times Хайди Шиирхолц, президент на вашингтонския Economic Policy Institute и бивш главен икономист на американското министерство на труда в администрацията на Обама.

Посещенията очевидно не бяха симетрични просиндикални усилия. Байдън се включи в стачка на United Auto Workers (синдикатът на автомобилните работници – бел. прев.) – нещо, което никой друг президент в историята не бе правил – и им каза: „Хора, упорствайте, защото заслужавате значителното увеличение на заплатите, от което се нуждаете“. Тръмп, от друга страна, прие покана от ръководството на фирма за авточасти, която няма профсъюз. След това той омаловажи стачката на UAW, като каза пред публика, че настоящите преговори „не означават толкова, колкото си мислите“, като предимно атакуваше електрическите превозни средства.

Въздействието върху изборите догодина предстои да се види. Но ако работещите хора гласуват въз основа на това кой наистина взема присърце техните интереси – а не поставя многократно корпоративните на преден план – това значително ще облагодетелства Байдън. Ако вместо това и двамата кандидати бъдат представени като искрено ухажващи избирателите от работническата класа, тогава водата ще бъде по-мътна.

Но да се оценяват двете посещения в Мичиган главно от гледна точка на техния потенциален ефект върху изборите през 2024 г. е повърхностно. Най-важната тенденция в икономическия живот на САЩ през последните десетилетия е увеличаването на неравенството в доходите, което беше основно движено от анемичния ръст на заплатите за всички, освен за най-добре платените работници.

На свой ред, може би най-големият двигател на това засилване на неравенството е подкопаването на силата на организирания труд и последвалия упадък на синдикатите и колективното договаряне. Ако ходенето на Байдън по стачки е сигнал за съживяване на работническата сила, това може да доведе до по-добър икономически живот за семействата с ниски и средни доходи за поколения напред.

Разпространението на профсъюзите в средата на 20 век е това, което изгради средната класа в Америка. Два фактора доведоха до това: огромното количество масово организиране и съгласуваният политически тласък в рамките на Новия курс на Франклин Делано Рузвелт (политика на държавна намеса в икономиката за борба с Голямата депресия през 30-те години – бел. прев.), който подкрепи синдикализирането.

Едната основа беше Националният закон за трудовите отношения от 1935 г. (Законът на Уагнър), който насърчаваше колективното договаряне, като защитаваше пълната свобода на сдружаване на работниците. Друга беше прикрепянето на благоприятни за труда условия и такива, които се бореха срещу расовата дискриминация от страна на работодателите, към огромните федерални разходи за отбрана до и по време на Втората световна война.

Всяко от тези усилия беше противоречиво по онова време, но те бяха в основата на изградената от синдикатите средна класа в САЩ. И всяко от тях има ясни аналози в днешния политически дебат, където също са в ход усилия за основна реформа на трудовото законодателство и за прикрепване на благоприятни за труда условия към големи нови траншове от федерални инвестиции.

Масовото организиране, което процъфтяваше в средата на 20 век, отново е в ход днес. Енергията и подкрепата за синдикализиране са на нива, невиждани от десетилетия. Работниците подават петиции срещу нечестните трудови практики с темпове, невиждани от 50-те години. През последните месеци десетки хиляди работници - от холивудски сценаристи, доставчици и кафе бармани до хотелски работници, медицински сестри и автомобилостроители - стачкуваха или заплашиха да го направят.

Но за разлика от средата на 20-ти век, днешното трудово законодателство е огромна пречка за увеличаване на профсъюзите. То сега е толкова слабо, че разбиването на синдикатите е просто бизнес разход за повечето компании, и то не много голям.

Препятствията, пред които са изправени работниците при обединяването в синдикати и осигуряването на първи договор, са колосални. Националният съвет по трудови отношения трябва да изработи по-добри защити за правото на работниците да се организират, но неговите усилия се нуждаят от сериозен законодателен тласък, за да се ребалансира фундаментално игралното поле.

На федерално ниво това ще изисква приемането на Закона за защита на правото на организиране (PRO) и неговия аналог в публичния сектор - Законът за свободата на договаряне на публичните услуги. Това биха били първите федерални законодателни реформи в подкрепа на труда след Закона на Уагнър, възстановяващи правото на работниците да се обединяват в синдикати и да се договарят колективно, но с модернизации, които адресират много от начините, по които работодателите през последните десетилетия препятстваха усилията за синдикализиране. Те трябва да бъдат придружени на щатско ниво от отмяна на така наречените закони за правото на работа и приемане на законодателство, което подкрепя колективното договаряне за работниците в публичния сектор.

Освен това трудовите стандарти, прикрепени към много от инвестиционните проекти, стартирани при администрацията на Байдън, трябва да се прилагат стриктно и, когато е възможно, да се разширяват. Връзката между индустриалната политика и трудовите стандарти има богата, успешна история в Америка, както се вижда по време на администрацията на Рузвелт преди и по време на Втората световна война. Това трябва да продължи сега.

Такива мерки ще помогнат да се гарантира, че синдикалният тласък, който изпитваме в момента, ще доведе до трайна промяна. Всеки кандидат, който не се фокусира върху усилията за осигуряване на основното право на работниците да се организират, няма право да каже, че го е грижа за работническата класа в САЩ. И случайните пътувания до заводи в Мичиган без профсъюзи не променят това, завършва Шиирхолц.