Валутните войни, подобно на военните конфликти, се промениха. Конвенционалната икономика приема, че девалвацията засяга търговията, корпоративните печалби, цените и капиталовите потоци. Тя все още го прави, но въздействието сега е по-нюансирано, отколкото някои биха очаквали, пише за Financial Times бившият банкер и настоящ автор Сатяджит Дас.
Първо, въздействието на по-слабия обменен курс върху конкурентоспособността на износа може би отслабва. След споразумението „Плаза“ от 1985 г. (между САЩ, Франция, Западна Германия, Япония и Великобритания, за обезценка на долара – бел. прев.) компаниите, първоначално ръководени от автомобилните производители, диверсифицираха веригите за доставки, като разположиха производството си на или близо до крайните пазари. Заплахата от смущения заради екстремни метеорологични условия, пандемии, а напоследък и от геополитически натиск, насърчи т.нар. „решоринг и френдшоринг“ (връщане у дома на веригите за доставки или разполагането им в приятелски страни – бел. прев.) Това намалява или променя валутните експозиции.
Ефектите зависят от износа - особено от еластичността на търсенето за него, относителните производствени разходи, наличния капацитет, конкуренцията, разходите за промяна, както и въпроси като качество, технологична сложност, спецификации, транспортни разходи и надеждност на доставките. Но много стоки и суровини се търгуват в долари, което намалява валутните рискове. Продажбите по дългосрочни договори са частично имунизирани срещу краткосрочни колебания на валутния курс.
Второ, девалвацията повишава счетоводните приходи, като чуждестранните печалби се осчетоводяват по по-изгоден курс, но не подобрява паричния поток, ако сумата не бъде репатрирана и преобразувана. Износителите често задържат чуждестранните си печалби, за да изпълнят задължения в съответната валута, намалявайки влиянието на плаващите обменни курсове. Местоположението на крайните собственици на бизнес и действителният паричен поток към тях е от решаващо значение.
Някои фирми, като компаниите за ресурси, независимо от седалището си, използват долара като своя функционална валута, което допълнително усложнява нещата. Сумите в чуждестранна валута често са хеджирани чрез деривати или заемане и снабдяване с ресурси във валутата на приходите. Истинските финансови последици изискват подробно разбиране на отделните бизнес операции - което варира в рамките на една индустрия или държава.
Трето, на макроикономическо ниво девалвацията е теоретично инфлационна, но на практика връзката е по-слаба. По-високите разходи за внос може да не вдигнат цените поради микса местни/чуждестранни продукти, наличието на заместители и неспособността или нежеланието да се прехвърлят по-високи разходи към крайните потребители.
И накрая, по отношение на капиталовите потоци се приема, че слабостта на валутата прави една страна по-малко привлекателна инвестиционна дестинация поради потенциални загуби. Но това зависи от валутата на инструмента и дали купувачът е местен или чуждестранен. Способността за привличане на чуждестранен капитал също се влияе от наличните инвестиционни опции (като например технологичният сектор в САЩ), относителната валутно коригирана възвръщаемост и специални съображения като статута на долара като резервна валута.
Способността на Япония да се финансира от вътрешни спестявания и нейната централна банка ограничиха проблемите със спадащата йена. За разлика от това, за САЩ стойността на долара е по-значима поради необходимостта от привличане на чуждестранни инвеститори за финансиране на бюджетния им дефицит и този по текущата сметка.
За кредитополучателите на развиващите се пазари, които се финансират в чужди валути, при липса на компенсиращ доход от износ девалвацията може да намали капацитета за обслужване на задълженията. Обезценяването обаче може да бъде и ефективен механизъм за намаляване на нивата на реалния дълг, когато заемите са в национална валута и се държат от чуждестранни инвеститори. На практика това може да се равнява на избирателен дефолт.
Значението на валутата може да намалее допълнително с течение на времето, ако деглобализацията доведе до по-ниски търговски и трансгранични капиталови потоци. По-големият акцент върху преки интервенции като мита, ембарго, санкции, субсидии, ограничения върху инвестициите и конфискуване на активи може също да намали ролята на обменните курсове.
Тази промяна отчасти отразява практическата трудност при таргетирането на конкретни валутни стойности, особено когато всяка държава иска изгоден обменен курс. Такива цели може да се сблъскат с инфлацията и паричната политика, и да рискуват ответни мерки, усложнявайки икономическия мениджмънт. Намаленото значение на обменните курсове като монетарен инструмент може да промени баланса на силите между централните банки и правителствата.
Инвестиционните решения трябва да отчитат тези реалности, а не съществуващите предубеждения относно влиянието на валутите. Както твърди Джон Кенет Гълбрайт (известен канадско-американски икономист от 20. век – бел. прев.), движението на събитията е враг на общоприетото схващане.
14:06 | 03.10.23 г.
