Самопровъзгласилата се южнокавказка република Нагорни Карабах ще преустанови своето съществуване на 1 януари 2024 година, съобщават световните агенции. Територията е част от международно признатите граници на Азербайджан, но Баку няма контрол над нея от 1991 година насам.
Районът е населен основно с етнически арменци и Азербайджан и Армения водеха преговори, прерастващи в краткосрочни военни конфликти за съдбата му. Съветът за сигурност на ООН има четири резолюции по проблема, а през 1994 година се проведоха и преговори с посредничеството на Франция, Русия и САЩ в Минск, които намалиха напрежението между двете страни и положиха път на дипломатическия диалог.
В самообявилата се република са разположени руски миротворци.
В средата на септември Азербайджан с военна сила си върна контрола над Нагорни Карабах. Президентът на самопровъзгласилата се република Самвел Шахраманян нареди с декрет прекратяване на огъня и разпускането на всички държавни институции и организации до 1 януари 2024 година, пише France 24.
Жителите на Нагорни Карабах, включително и тези, които се намират извън територията на самопровъзгласилата се република, ще бъдат реинтегрирани от Азербайджан, е записано още в декрета.
Етническите арменци обаче се притесняват от етническо прочистване и предпочетоха да напуснат страната. Според медийни публикации над 60 хил. души са пристигнали в Армения през последните три дни.
Премиерът на Армения Никол Пашинян заяви в обръщение към нацията, че Баку и руските миротворци носят отговорност за безопасността на живеещите в региона, посочва Free Europe. Очакванията в Ереван са, че всички 120 хил. етнически арменци ще напуснат региона, тъй като не искат да бъдат част от Азербайджан. Вероятно повечето от тях ще пристигнат в Армения.
Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев ще разговарят в Испания на 5 октомври с посредничеството на френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Олаф Шолц и президента на Европейския съвет Шарл Мишел.
Никол Пашинян открито коментира още преди месеци, че Русия не успява да се справи с ролята си на миротворец. Москва не се намеси и в последния конфликт, вероятно заради продължаващата война в Украйна, която привлича голяма част от руския военен ресурс.
В края на 2020 година благодарение на руските миротворци беше прекратен шестседмичен военен сблъсък между двете държави и запазен статутът на Нагорни Карабах. Сега по време на своето посещение в Ню Йорк за годишната среща на ООН външният министър на Русия Сергей Лавров съобщи, че двете държави, бивши съюзници в СССР, трябва да сложат нещата помежду си в ред и е време да изградят взаимно доверие.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пък заяви, че де юре Азербайджан действа в пределите на своите международно признати граници, след като Армения е признала Карабах като неотменна част от Азербайджан, допълва ТАСС.
14:16 | 28.09.23 г.
