Европа се нуждае от преобразяване, за да надживее дългата война на Путин

Ако Владимир Путин има нужда да се разведри, може да погледне календара с предстоящите демократични избори.

Миналата година руският лидер нахлу в Украйна с впечатляващо погрешни убеждения, че това ще бъде кратка и славна война. Сега теорията му за победа се върти около това да надвие Киев и западните му съюзници в една дълга война. Напоследък списъкът с причини, поради които Путин смята, че това може да се получи, от успеха на неговата зърнена блокада до способността му да продължи да произвежда крилати ракети въпреки санкциите, се увеличава, пише редакторът на Bloomberg Марк Чампиън.

Но още по-обещаващи за Кремъл са серия предстоящи избори. Затрудненията на Украйна се вплитат в културните войни на Запада, представяни от така нареченото алтернативно дясно като кауза на либералите, която тежи на обикновените граждани. Докато Словакия и Полша - две от съседките съюзници на Украйна, се насочват към урните, крайнодесните партии и в двете страни се възползват от цената на подкрепата за Киев, за да спечелят гласове.

Успехът им е червен флаг, който показва на европейските лидери, че се нуждаят от добре разбран план за победа над руската инвазия в Украйна в продължение на години, който да надхвърля реториката „колкото е необходимо“. За да закрепят подкрепата си за дълга война, когато изглежда ясно, че лятната контраофанзива на Украйна няма да донесе бърза победа, съюзниците на Киев трябва по-добре да обяснят интереса си да откажат Русия от експанзионистичния ѝ план и да направят големи промени, необходими за постигането му.

Дотогава симпатизантите на Кремъл на Запад ще имат за какво да се хващат. Те могат да посочат тежестта от приемането на част от 6,2 млн. украински бежанци, които все още са в чужбина, или 250-те милиарда евро военна, хуманитарна и финансова помощ, която според Kiel Institute for World Affairs е била предоставена или обещана на Киев между януари 2022 г. и юли тази година. Те могат да изтъкнат и инфлацията при цените на енергията в Европа, която беше ускорена от драстичното намаляване на вноса на руски природен газ и петрол.

Ако прибавим тези разходи към наратива за предполагаемата неизбежност на поражението на Украйна и отговорността на Запада за инвазията на Русия, ще получи мощен популистки „коктейл“.

В Словакия Роберт Фицо е двукратен министър-председател, който намери убежище в конспиративната десница, след като беше принуден да подаде оставка през 2018 г. заради убийството на разследващ журналист. Той отрича да е замесен. Сега той води в проучванията на общественото мнение преди изборите в събота, като противопоставянето на помощта за Украйна е централна тема на кампанията му.

В Полша крайнодясната партия Конфедерация „Свобода и независимост“ получава около 12% от гласовете в социологическите проучвания преди изборите на 15 октомври, което е над подкрепата от 7% в началото на годината. В една напрегната надпревара това беше достатъчно, за да накара дълбоко консервативната управляваща партия „Право и справедливост“ да влезне в театрален спор с Киев за продажбата на зърно миналата седмица. Тя дори за кратко заплаши да спре военната помощ.

Останалата част от текста можете да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria