Новият, по-твърд подход на Европейския съюз (ЕС) към Китай се оформя от опасенията на Франция, че търговските практики на Пекин са започнали да представляват стратегическа заплаха за основните индустрии в региона, пише Bloomberg.
Френското правителство е поело ключова роля в задвижването на промяната на политиката в блока, споделят източници, запознати с плановете. Париж изчислява, че бездействието в случая би насочило европейската икономика към дългосрочни щети.
Междувременно други източници, говорещи под условие на анонимност, припомнят провала на соларната индустрия преди десетилетие, когато евтиният внос от Китай разшири европейското производство. Представител на френските власти заяви, че европейската автомобилна индустрия може потенциално да бъде засегната по същия начин и така ЕС се сблъсква пред дилема: или да затвърди силата си, или да се подчини на Китай.
Намерението не е търговските отношения на Европа с Китай на стойност 900 млрд. долара годишно да се превърнат в директна битка, каквато се разви между Пекин и САЩ последните години, а по-скоро да се създадат равни условия на конкуренция сред най-големите икономически блокове в света, твърдят източниците.
Френският президент Еманюел Макрон иска неговите партньори от ЕС да гледат на Европа като на балансираща сила между двете световни икономически суперсили, споделя друг източник. Това ще позволи на Париж и други столици в региона да изградят специални отношения с други потенциални съюзници като Индия.
Все пак по-твърдата позиция на ЕС също провокира нервност, като дори някои държавни служители в Париж са загрижени относно превръщането на френските принципи в практика.
Един от тях описва реакцията на Пекин към започналото разследване на китайските субсидии за електрически превозни средства като тревожна прекомерна реакция, докато друг признава риска от търговска война.
Вицепремиерът на Китай Хъ Лифън изрази "силна загриженост и недоволство" от разследването пред главния преговарящ на ЕС по въпросите за търговията Валдис Домбровскис.
Макрон отдавна подкрепя преосмислянето на икономическите цели на ЕС за осигуряване на инструменти за защита на западащите индустрии и повече държавна помощ за ключови сектори. И все пак френските инициативи често срещат отпор от страни, включително Германия, които се страхуват, че възмездието на Китай ще навреди на техните износители, и по-малките нации, притеснени от нелоялната конкуренция в лицето на големите компании.
Сега ЕС започва разследване относно субсидиите, което може да доведе до мита срещу китайските електромобили, и повишава перспективата за коренна промяна в европейската политика, която би загърбила принципите на свободната търговия и отворените пазари като най-добрия начин за защита на икономическите интереси на континента.
Тъй като Германия направи крачка назад спрямо водещата европейска политика, това остави вакуум за други, включително Франция и ЕК, да се борят за влияние, смята Муйтаба Рахман, ръководител на европейските изследвания в Eurasia Group. Каузата на Макрон може да се разглежда и като отражение на плана на президента на САЩ Джо Байдън за щедри субсидии съгласно Закона за намаляване на инфлацията (IRA), за да стимулира местната индустрия в разгара на климатичния преход.
„Големият призив за събуждане беше IRA, който напълно преформулира дебата и даде на Франция много повече сила да каже, че американците в крайна сметка прилагат много по-активно управлявана икономика и има много по-голяма роля за индустриалната политика“, подчертава Рахман.
13:13 | 26.09.23 г.
