След Brexit Консервативната партия във Великобритания „се уповава на намаляващата демография“, нейната избирателна база „се свива с всяко поколение“, тъй като залага „на миналото за сметка бъдещето“. Това заяви Андрю Купър, бивш стратег на правителството и на кампанията за оставане в ЕС.
Неговият аргумент е ценностен и се основава на политическото и културно разделение, разкрито от Brexit между по-млади и по-възрастни избиратели - пропаст, която вероятно ще се разшири с оттеглянето на премиера Риши Сунак от ангажиментите за нулеви нетни емисии, по отношение на което обаче торите залагат, че могат да отделят обикновените изпаднали в затруднено положение избиратели от идеалистите.
Но още по-мощна електорална сила надвисва над Консервативната партия. Водещи фигури се тревожат от нея, но те стоят замръзнали на пътя ѝ. Тази по-голяма заплаха е сривът на икономическото обещание, което завладяваше избирателите, докато остаряваха, пише главният вътрешнополитически коментатор на Financial Times Робърт Шримзли.
През 2017 г. възрастта, на която хората стават по-склонни да гласуват за консерваторите, отколкото за лейбъристите, се бе повишила до 47 години. До 2019 г. тази възраст се върна на 39 години. Но днес хората над 65 години са единствената възрастова група, в която торите имат превес в социологическите проучвания. Поколението на родените между 1981 и 1996 г., най-възрастните от които са навършили 40 години, сега са най-голямата възрастова група. Проучване на аналитичния център Onward установи, че само 21 процента от тях биха гласували за торите.
Политическите ценности на партията са отчуждаващи за много хора под 45 години. Освен Brexit и целите за нетни нулеви емисии трябва да се отбележи и враждебният тон към университетите и завършилите, въпреки че една трета от пълнолетните сега вече имат диплома за висше образование. Възрастта и образованието днес са най-добрият показател за намерението за гласуване.
В миналото идентифицирането като партия на стремежа помогна на торите да преодолеят подобни различия. С финансовия си напредък, намирането на прилична работа, купуването на дом и създаването на семейство хората се озоваваха на пътя на успеха. Този път беше блокиран от стагнацията на заплатите и високите цени на жилищата. През 1997 г. две трети от 35-44-годишните са имали ипотека. До 2017 г. тази цифра намаля наполовина. В Англия процентът на наематели в тази възрастова група е нараснал от 8,2 на 27,6% за същия период. Не е чудно, че възрастовият праг за промяна в политическата нагласа нараства.
Разходите и публичната политика остават наклонени към тези по-възрастни избиратели с активи - така че намаляващият процент на гражданите в трудоспособна възраст поема повече от разходите за застаряващото население. Торите виждат капана. Наскоро Том Тугендхат, министърът на сигурността, предупреди колегите си, че вече не могат да „седят“ и да чакат гласоподавателите „да станат консерватори на 40“. Този някога ясен път се избягва от едно поколение, което чака по-дълго или се мести по-далеч, за да има дом, притиснато от разходи за грижи за деца, по-високи данъци и растящи наеми, и се чуди как може да постигне живота, който родителите им приемаха за даденост.
Майкъл Гоув, министърът за изравняването на регионите, твърди: „Структурата на нашето общество означава, че концентрираното влияние на „тези, които имат“, понякога може да действа като препятствие пред стремежите и възможностите на „тези, които се изкачват“. Той лобира пред финансовия министър за някаква форма на данък върху богатството на „рентиерите“, извличащи доходи от активите си. Това изглежда безразсъдно толкова близо до избори, но той е прав, че това са проблеми, които неговата партия трябва да адресира.
Понастоящем Гоув се бори да изпълни обещанието си за осигуряване на повече сигурност на наемателите чрез прекратяване на изгонванията без вина. Но неговият законопроект е изправен пред забавяне и обструкция от депутати, които са по-фокусирани върху нуждите на наемодателите. С нарастващия брой на наемателите, това е вид отношение, което сигнализира на по-младите избиратели без активи на чия страна сте.
Торите се фиксират върху необходимостта от повече къщи, но като блокираха съществената реформа в планирането част от депутатите им отказаха да предоставят средствата. Доскоро основното предложение на консерваторите беше да се гарантират частично заеми за купувачи на първи дом - мярка, която подкрепяше цените, вместо да увеличава предлагането. Последният ход на Гоув е да облекчи правилата за замърсяване на реките, които пречат на жилищното строителство.
Лорд Тру, лидерът на камарата на лордовете, председателства парламентарно разследване от 2019 г. относно равнопоставеността между поколенията, което препоръча пренасочване на разходите и социалните приоритети. Идеите включваха реформа в планирането за насърчаване на жилищното строителство, отпадане на „тройното индексиране“ на пенсиите, тест за финансова състоятелност при други пенсионни обезщетения и изискване по-заможните пенсионери да плащат осигуровки, ако все още работят. Торите разшириха публичното финансиране за грижи за деца и насърчиха обучението за нови умения. Но техните политически инстинкти и разчитането на по-възрастните гласоподаватели ги отдалечават от тези, от чиито гласове скоро ще имат нужда.
Скорошната отвореност на Сунак към преосмисляне на тройното индексиране на пенсиите се дължи повече на финансов натиск и изглежда като опасна политика преди трудни избори. Но това е признание, че част от спестяването трябва да падне върху по-възрастните избиратели.
Торите може да се поучат от подхода, който партийните им лидери възприеха към северните избиратели през последното десетилетие. Осъзнавайки, че са изправени пред превръщането им в южна партия, висши министри като Джордж Озбърн разработиха стратегии за повишаване на привлекателността на партията. Първата стъпка беше даването на приоритет на опасенията на Севера. Може да е малко вероятно преди изборите, но е необходимо подобно преосмисляне на равнопоставеността между поколенията. Освен че е насъщно от електорална гледна точка, то е и правилно.
Горчивата истина за торите е, че те са загубили икономическата примамка, която привличаше по-младите гласоподаватели, докато наблягат на политически позиции, които отчуждават значителна част от тях. Едно от двете може да е управляемо. Но заедно те представляват залог срещу бъдещето.
15:47 | 29.09.23 г.
