Утрото на 21 септември започва с масова ракетна атака в западните части на Украйна, съобщават от Военновъздушните сили на Украйна. Въздушна тревога е обявена за територията на цялата страна. Няколко групи крилати ракети са изстреляни към страната от осем стратегически самолетоносача Т-95, вдигнати от летище в Мурманска област. Няма данни за използване на дронове или ракети от морски ракетоносач. Използвани са 43 крилати ракети от типа Х - 101, Х-555 и Х - 55. От тях украинската противовъздушна отбрана е свалила 36. Сутринта са използвани и ракети С-300 към Харков. В предишните два дни Русия използва повече от 50 дрона за обстрел на обекти на украинска територия.
Кметът на Киев Виталий Кличко съобщава в своя канал в Telegram за паднали отломки от унищожена ракета в газопровод и разрушения в нежилищни сгради в Дарницки район. В някои части от столицата няма електрозахранване и водоснабдяване, допълва още кметът на града. От ударната вълна има счупени прозорци по жилищни сгради и Кличко съобщава за седем пострадали души, от които трима са хоспитализирани. Поражения има и по сградата на техникум в града, но учениците са били в укритията и няма пострадали сред тях.
Има съобщения за попадения в град Ивано-Франциск (Хмелницка област), но данните все още се уточняват.
По-рано Украйна проведе активна операция над Крим, като движението по Кримския мост беше блокирано за кратко на 20 септември. Военните съобщават за унищожен команден център на полуострова, но информацията няма официално потвърждение от руска страна. Назначеният от Русия губернатор на Севастопол Михаил Развожаев съобщава за изстреляни 19 дрона към полуострова тази нощ, като според Министерството на отбраната на Русия всички са унищожени. Ведомството уточнява, че е имало и атаки срещу Курска, Белгородска и Орловска област с по един дрон.
Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отбелязва в своя отчет за 574-я ден от началото на пълномащабната война, че офанзивата е в направленията към Бахмут и Мелитопол. Украинците укрепват позициите си около наскоро освободените Клещиевка и Андриевка. В Одеса и Херсонска област украинските военни извършват контрабатарейни действия и има поражения по складове за военна техника. Интензивността на бойните действия се забавя - през изминалото денонощие е имало 23 директни бойни сблъсъка, но Русия продължава да обстрелва с артилерия позиции на украинските военни и градовете на фронтовата линия.
Според Института за изучаване на войната (ISW) пренасочването на елитни части от източния фронт към Запорожка област е отслабило позициите на руснаците и това помага на напредъка.
През миналата седмица в направлението около Бахмут са освободени 2 кв. километра и общо малко над 51 кв. километра от началото на контраофанзивата. В Запорожка област са освободени общо близо 262 кв. километра в последните три месеца, сочат още данните на Министерството на отбраната на Украйна.
Председател на комитета на Обединените началник-щабове на САЩ ген. Марк Мили определи преди няколко дни, че Украйна вече е върнала 54% от територията, окупирана от Русия от февруари 2022 година насам. Според него контраофанзивата не може да бъде наречена неуспешна. Аналазитори обаче прогнозират, че активни военни действия в Украйна ще могат да бъдат водени още само няколко седмици, след което метеорологичните условия ще наложат пауза.
ГУР: Москва търси кой взриви транспортни самолети, предназначени за "Страшния съд"
Украинското военно разузнаване (ГУР) твърди, че на 18 септември в Московска област са били взривени два транспортни самолета АН-148 и Ил - 20 и хеликоптер Ми-28. От публикацията става ясно, че това е извършено от десантна група, а не при удар с дронове, а летището би трябвало да е със специална охрана, тъй като там са разположени самолети, които имат специални функции при военни действия - т. нар. "самолети за Страшния съд".
Руските власти ограничават разпространението на информацията за този случай, казват украинските разузнавачи.
Полша спира да доставя оръжие за Украйна
Полша спира доставката на оръжие за Украйна и се съсредоточава в собственото си въоръжение, каза премиерът на страната Матеуш Моравецки. Напрежението между двете страни се повиши, след като Варшава забрани вноса на украински селскостопански стоки, а Киев се обърна към Световната търговска организация (СТО) за консултации по казуса.
Пред Генералната асамблея на ООН президентът на Украйна Володимир Зеленски говори за държави, които само имитират съпричастност с Украйна, което накара полските власти да привикат посланика на Украйна, за да бъдат уточнени тези думи. Междувременно полският президент Анджей Дуда отказа планираната си среща с Зеленски в Ню Йорк, посочвайки като причина за това промяна в работния график.
Русия опита да блокира речта на Зеленски пред Съвета за сигурност на ООН
С размяна на остри реплики между председателстващия Съвета за сигурност на ООН премиер на Албания Еди Рама и постоянния представител на Русия Василий Небензя започна заседанието на институцията, в което участва и президентът на Украйна Володимир Зеленски. Небензя възрази срещу дневния ред, който предвиждаше украинският президент да се изкаже преди членовете на институцията.
Рама му отговори, че това "не е специална операция" срещу тях и вече е имало прецедент точно по искане на Русия, когато Съветът е изслушал първо засегнатата страна, а след това е проведена дискусията.
Заседанието е просто един спектакъл, нарушаващ процедури, продължи Небензя. "Ако искате г-н Зеленски да не взима думата тук, просто спрете войната", отговори обаче Рама. В своето изказване като временен член на Съвета той остро осъди агресията на Русия - постоянен член на Съвета за сигурностт на ООН, срещу Украйна. "Преди няколко години някой представял ли си е, че голяма държава ще нападне млада демокрация и това няма да бъде единодушно осъдено от ООН", посочи още той.
Пред Съвета за сигурност Зеленски представи формулата за мир, която може да бъде прилагана не само за Украйна, а за всяка точка на военен конфликт, както и говори за нуждата от сериозна реформа на ООН, включително за отмяната на правото на вето върху решенията от постоянните членове на Съвета.
Украйна, Румъния и България обсъдиха алтернативите за износа на украинско зърно
В рамките на 78-ата годишна среща на ООН Зеленски разговаря и с румънския президент Краус Йоханис и Мария Габриел, вицепремиер и министър на външните работи на България. Тримата, заедно с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, дисукитраха алтернативните коридори за износа на украинска пшеница.
"Украйна е бъдещ член на ЕС и затова трябва да работим заедно още днес, за да продължим да либерализираме търговията на единния европейски пазар, избягвайки всякакви нечестни рестрикции в бъдеще и запазване на конкурентоспособността и предимествата на всяка държава в ЕС", коментира по време на срещата Зеленски, цитиран от офиса на украинското президентство.
Той посочи, че 60% от пшеницата, минаваща през т.нар. "коридори на солидарността", създадени от ЕС още през миналата пролет, се транзитират през Румъния и анонсира нова обща платформа, която да дискутира проблемите на износа на селскостопански стоки.
* Информацията е актуализирана с данните за използваните от Русия ракети
10:59 | 21.09.23 г.
