Какво е икономическото бъдеще на Китай? Ще стане ли страната икономика с високи доходи и така неизбежно най-голямата в света за продължителен период от време, или ще остане в капана на „средните доходи“ с растеж, сравним с този на САЩ? Това е жизненоважен въпрос за бъдещето на световната икономика, както и за бъдещето на глобалната политика, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф.
Последствията могат да се видят по доста прост начин. Според МВФ брутният вътрешен продукт на Китай на глава от населението (измерен чрез паритета на покупателната способност) е бил 28 процента от този на САЩ през 2022 г. Това е почти точно половината от БВП на човек в Полша. То също класира класира Китай на 76-то място в света, между Антигуа и Барбуда отгоре и Тайланд отдолу. Но въпреки относителната бедност на Китай, неговият БВП (измерен по ППП) е най-големият в света. Сега да предположим, че китайският БВП на глава от населението се удвои и изравни с този на Полша. Тогава БВП на Китай ще бъде повече от два пъти по-голям от този на САЩ и по-голям от този на САЩ и ЕС, взети заедно.
Размерът има значение. Китай със сигурност ще остане многолюдна държава за дълго време. През 2050 г., например, според ООН тя ще има 1,3 милиарда души (спрямо около 1,4 млрд. днес, колкото има и Индия, която вече е първа – бел. прев.)
Така че въпросът за бъдещето на Китай в света може да бъде формулиран по следния начин: може ли да постигне същото ниво на просперитет спрямо САЩ, което Полша вече има? Наистина ли ще е толкова трудно това удвояване? Преди да заключим, че ще бъде, струва си да се отбележи, че БВП на човек в Китай в сравнение с този на САЩ скочи от 2% до 28% между 1980 и 2022 г. Това са малко под четири удвоявания. Немислимо ли е още едно за, да речем, 20 години?
Едно сравнение може да помогне да се отговори на този въпрос. Страна, която се доближи до представянето на Китай в ерата след Втората световна война, е Южна Корея. В началото на 60-те години нейният БВП на глава от населението е бил около 9 процента от този на САЩ. Отне около четвърт век (след 1980 г.) на Китай да достигне тази точка. Корея достигна 28 процента от нивото на САЩ, където сега е Китай, през 1988 г. Тя достигна 57 процента, където е Полша днес, през 2007 г. Сега е на 70 процента. Ако Китай следва този темп на наваксване, ще достигне сегашното ниво на Полша през 2040-те и 70 процента от нивото на САЩ през 2050-те. Това би бил нов свят.
Преди да отхвърлите това сравнение, трябва да се избегнат някои грешки. В момента се обръща огромно внимание на забавянето на Китай, прекомерната му зависимост от инвестиции в имоти и финансовата му нестабилност. Всичко това е разбираемо. Но може и да е преувеличено. Южна Корея беше засегната от няколко големи кризи, по-специално дълговата от 1982 г. и азиатската финансова от 1997 г. Но в отговор на тези шокове Корея се приспособи и продължи напред. Тя не претърпя продължителна относителна стагнация, както Япония след 1990 г. Напротив, Корея, чийто БВП на глава от населението беше една трета от този на Япония през 50-те години, сега е по-богата от някогашния си имперски господар. Между другото, Тайван се справи дори по-добре от Южна Корея. Не е чудно, че толкова много тайванци искат да останат независими.
Вярно е, че може да се изложи дълъг списък от причини, поради които Китай трябва да е стигнал края на удивително бързото си икономическо наваксване. Те включват застаряващо население, структурни дисбаланси, финансова нестабилност, влошаваща се глобална среда и днешното потисническо правителство. Всичко това са напълно легитимни аргументи.
Най-непреодолимият икономически проблем е прекомерното разчитане на подхранвани от кредити инвестиции, а не на потреблението, като източник на търсене и паралелното прекомерно разчитане на натрупването на капитал, а не на иновациите, като източник на нарастващо предлагане. Така от 2009 г. до 2022 г. (включително) приносът към ръста на БВП на увеличенията на „общата факторна производителност“ (мярка за ефективност при използване на ресурсите) бе средно около 0,5 процентни пункта на година, далеч под двата процентни пункта на година, постигнати от 2000 до 2008 г. Това е твърде малко.
И все пак си струва да си припомним силните страни на тази огромна страна, която дипломира 1,4 милиона инженери годишно, има най-натовареното патентно ведомство в света, силно предприемаческо население и показва водещ световен потенциал в, да вземем само един пример, електрическите превозни средства. В информационните технологии вече изглежда много по-напред от европейците. Накратко, може ли Китай да не настигне Полша?
Най-големите въпроси относно бъдещето на китайската икономика засягат политиката, както вътрешната, така и световната. Във вътрешен план, има ли Китай ръководство, което иска да продължи с бързия растеж или сега е склонно да разглежда стабилността като по-желана? Готово ли е то да предприеме необходимите стъпки не само за увеличаване на търсенето сега, но и за справяне със структурните проблеми на свръхспестяването и свръхинвестициите, прекаленото разчитане на пазара на имоти, прекомерния ливъридж и т.н.? Готово ли е отново да даде свобода на частния бизнес, или е решено да го държи под твърд (и неизбежно плашещ) контрол? Може ли да убеди китайците, че след травмите от Covid-19 те отново могат да бъдат уверени в бъдещето? Адам Поузен от Института за международна икономика Питърсън убедително твърди, че не могат. Не съм сигурен, пише Улф. Китайците се промениха в края на 70-те години в много по-голям мащаб. Разбира се, смени се и ръководството. Ще бъде ли и този път така? Или политиката е фиксирана за години напред?
Също толкова важна е неблагоприятната глобална среда. Достъпът на Китай до световните пазари и технологии се влошава. Има дори опасност от война. Ще е необходима голяма решителност, за да се преодолее първото, и мъдрост, за да се избегне второто.
Така че, да, наистина е възможно да наблюдаваме края на възхода на Китай. Но не е неизбежно. Преди всичко това, което ще се случи, ще зависи повече от избора на Китай, отколкото от желанията на Запада.
02:07 | 21.09.23 г.
