Залозите в автомобилната стачка в САЩ няма как да са по-големи

Детройт стачкува. От петък синдикатът „Обединени автомобилни работници на Америка“ (UAW), който представлява приблизително 40 процента от всички служители в индустрията, се изправи срещу „голямата тройка“ производители: GM, Ford и Stellantis (бивша Chrysler) с цел включване на работниците от електрическия автомобилен сектор под знамето на профсъюза.

Стачките в автомобилната индустрия винаги са значими, но тази е особено важна, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.

Синдикатите не се борят само за още няколко долара. Тази битка може да определи не само бъдещето на прехода към чиста енергия в САЩ, но потенциално резултата от президентските избори през 2024 г. и бъдещето на Демократическата партия. Това е достойна битка, но и много, много рискована.

Първият момент, който трябва да разгледаме, е как и къде се произвеждат електрическите превозни средства. Въпреки че първоначалната изпълнителна заповед на президента Джо Байдън относно изменението на климата и законопроектът за климатичните стимули, който първоначално премина през Камарата на представителите, бяха изрично в подкрепа на синдикатите, формулировката на окончателния Закон за намаляване на инфлацията (IRA), който въпреки името си е климатичен закон, подкрепяше „труда в САЩ“, вместо да предвижда използването на синдикален труд.

Тази промяна се дължеше не само на съпротивата на Джо Манчин, сенаторът демократ от Западна Вирджиния, който изигра ключова роля в прокарването на IRA. Тя беше и резултат от силно лобиране от страна на чуждестранни мултинационални компании, много от които искат да използват американския юг - където се насочват много нови работни места за електромобили, тъй като екологичните и трудови стандарти обикновено са по-ниски - като на практика техен собствен „Китай“.

Фактът, че тази надпревара към дъното (относно благоприятните условия за производителите – бел. прев.) се случва на домашния терен на Америка, е една от причините за стачката. UAW иска да гарантира, че работниците, които произвеждат електрически батерии и други компоненти за новите електромобили, получават синдикални облаги.

Това в известен смисъл е битка на живот или смърт за профсъюза. Вече се прогнозира, че преходът към електромобили значително ще намали броя на работните места в автомобилния сектор в краткосрочен план, тъй като просто няма да има нужда от същия брой компоненти и следователно работници на поточна линия, както при производството на автомобили с вътрешно горене. Главният изпълнителен директор на Ford Джим Фарли каза пред Financial Times през 2022 г., че преходът към електромобили може да изисква с 40 процента по-малко работници.

Някои хора – дори такива, които защитават интересите на работниците – може да кажат: „На кого му пука къде се намират работните места, щом са в САЩ?“ Но има големи политически причини, поради които това има значение.

Това ни отвежда до втория момент, който е възможното въздействие върху президентските избори през 2024 г.

Синдикалното членство намаля значително в САЩ през последните няколко десетилетия, но то все още представлява ключова част от базата на Демократическата партия. Една от причините Доналд Тръмп да бъде избран през 2016 г. беше, че профсъюзите в оспорвани електорално щати като Пенсилвания гласуваха за него.

Оттогава синдикалните служители свършиха много работа на терен, за да се опитат да образоват членовете относно неуспеха на бившия президент да изпълни обещанията, които даде на работниците. Но ако Байдън не успее да прекрати стачката, Тръмп може да бъде облагодетелстван – а американската демокрация да загуби.

Поради тази причина се тревожа за амбициозността на тези стачки, пише Форухар. От една страна, едва ли можете да обвинявате автомобилните работници – които направиха значителни отстъпки по време на финансовата криза от 2008 г. и след нея – за това, че искат по-голям дял от стотиците милиарди печалби, отчитани от „голямата тройка“, които са нараснали с 92 процента през последното десетилетие. Самият Байдън каза миналата седмица, че „рекордните корпоративни печалби“ изискват „рекордни трудови договори“ за работниците. Ако той бъде отстранен от поста през 2024 г., няма да загубят само американските синдикати.

Така или иначе, стачките и преходът към електромобили като цяло ускоряват идването на Видовден за Демократическата партия. Богатите прогресисти по крайбрежията, които карат Tesla, чиито продажби представляват 60 процента от тези на всички електромобили в САЩ, често се интересуват повече от адресирането на климатичните промени, отколкото от правата на работниците. Но ако Републиканската партия номинира Тръмп и той спечели, нито планетата, нито работниците ще бъдат по-добре.

Как Байдън може да реши тази икономическа и политическа дилема? Може би чрез разширяване на фокуса от изискванията на UAW към необходимостта от по-широка глобална коалиция около ценообразуването на въглеродните емисии и трудовите стандарти.

Макар някои да биха възразили, че наводняването на Европа с електромобили от Китай, в нарушение на правилата на Световната търговска организация (СТО), има по-малко значение от получаването на повече евтини електромобили на пътя, суровата политическа истина е, че ако западните страни се възприемат като „продаващи“ собствените си работници, ще видим по-твърд завой към автократичен популизъм в стил Тръмп.

По-добра идея би била САЩ и Европа да се обединят и да определят съвместни трудови и екологични стандарти за това как се правят електромобилите. Това би помогнало да се избегне надпревара към дъното с Китай, или помежду им, и би наложило мита върху превозни средства, които не спазват стандартите.

Тези стандарти трябва да отчитат общата въглеродоемкост на производството - любопитно е да се разкрие, например, колко електроенергия от въглища или принудителен труд се използват за производството на всички чисти енергийни ресурси, независимо дали идват от Китай, или от другаде.

Залозите са твърде високи за още една надпревара към дъното, завършва Форухар.