Една геополитическа тенденция се откроява все по-отчетливо през последните години: многостранният подход е в задънена улица и светът се управлява от могъщи блокове. И ако началото на новото столетие беше посрещнато с много надежди за световен мир и съвместно решаване на предизвикателствата пред човечеството, то тази надежда отдавна изглежда като илюзия, пише в Николай Станоев в материал за БТА.
Прословутата прогноза от 90-те години на американския политолог от японски произход Франсис Фукуяма за "края на историята" отдавна вече не е актуална, а очакванията, че Русия на новия, млад президент Владимир Путин едва ли не ще стане част от Запада от сегашна перспектива изглеждат повече от абсурдно.
Китай, който бе подценяван и възприеман от мнозина просто като "Работилницата на света", все по-открито предявява своите геополитически амбиции. В резултат страната вече е възприемана от мнозина западни лидери като основното предизвикателство, особено в по-дългосрочен план, въпреки инвазията на Русия в Украйна.
Едва ли е спорно да се каже, че в наши дни Организацията на обединените нации (ООН) изглежда парализирана, отбелязва списание Foreign Policy. Когато има Съвет за сигурност, който дава на руския президент Владимир Путин право на вето, има проблем. Добавете факта, че Китай и Съединените щати са съгласни по много малко неща, и е налице отчайваща ситуация – дори преди да обмислите как да реформирате институция, която бе родена в различна епоха – преди 78 години, от пепелищата на Втората световна война, когато Глобалният юг се занимаваше с проблема с глада, а не със смартфони или чиста енергия, коментира авторитетното американско издание.
Други внушителни, поне на теория, институции, родени в онази следвоенна епоха, изглеждат по подобен начин недосегаеми: Световната банка (СБ) винаги е имала президент, номиниран от Съединените щати, а Международният валутен фонд (МВФ) – управляващ директор от Европа. При това положение не бива да се учудваме, когато страни като Китай, Индия, Индонезия и Нигерия, чието влияние нараства, потърсят други форуми, които да дават гласност на тяхното влияние, коментира Foreign Policy.
Месец септември, който бележи началото на сезона на политическите срещи на високо равнище – било то годишната сесия на Общото събрание на ООН или други многостранни форуми – вероятно ще покаже нагледно, че официалните международни институции са блокирани и реалните политическите решения се вземат другаде. А мултилатерализмът е просто илюзия.
Съветникът на президента на САЩ Джо Байдън по въпросите националната сигурност Джейк Съливан нарече наскоро Г-7 – групата на седемте развити западни демокрации (Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Канада и Япония) "управителния съвет на свободния свят". Той посочи способността на елитния клуб да осъди официално Русия за нахлуването й в Украйна и успеха му в сближаването на Япония и Южна Корея, отбелязва списанието.
Нито едно от тези развития няма да се хареса в Пекин и Москва. Американското издание отчита засилването на връзките между двете големи източни сили и предупреждава за възможно по-нататъшно укрепване на тяхното партньорство в случай на шоково развитие, например китайска инвазия в Тайван.
Не бива да се забравя и останалата част от света. Foreign Policy отчита тенденция на възход на т. нар. минилатерализъм – обединения на малки групи от държави, особено от Глобалния юг, преследващи своите цели на международната сцена.
Най-очевидният важен съюз е този, който мнозина бяха отписали само преди няколко години: НАТО, коментира Foreign Policy. Алиансът се завърна с гръм и трясък, особено след началото на войната на Русия в Украйна, но ще бъде изправен пред продължително предизвикателство от страна на Москва, но и на Пекин, в случай че продължи да хвърля поглед по-далеч на изток.
Разбира се, може да бъдат откроени и други клубове, по-конкретно Г-20 и БРИКС.
Индия изпълнява с голям ентусиазъм ролята си на ротационен председател тази година на групата на двайсетте големи икономики.
Друга тема е, че Г-20 включва както големите западни сили, така също Китай и Русия, както и набиращи сила държави от Глобалния юг. Това пролича особено ясно в заключителната декларация на срещата на върха на групата в Делхи през уикенда, която бе резултат от компромис и не осъди пряко руската инвазия в Украйна.
Групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка) най-общо казано обединява незападни големи икономики. На срещата си на върха миналия месец в южноафриканския град Йоханесбург тя прие нови членове, но остава в търсене на организационни принципи и по-осезаеми резултати.
Засега светът изглежда далеч от това да се обедини, за да се справи с глобални проблеми като глада, пандемиите или климатичната криза, констатира Foreign Policy. Американското списание изразява несъгласие с бившия британски премиер Гордън Браун, който заяви наскоро, че Съединените щати трябва отново да се ангажират с ООН, Световната банка и МВФ – институциите, които те създадоха, но впоследствие изоставиха. Тогава Китай няма да има друг избор, освен да приеме това положение, за да не излезе наяве, че не е искрен в своите контакти с държави от целия свят и помощта, която им предоставя. Проблемът е много по-сложен, аргументира се Foreign Policy.
Всъщност това блоково разделение не е нещо ново. И никога не е водило до нищо добро. За справка: само през миналия век подобна конфигурация на силите води до два глобални катаклизъма. Първата световна война е била предшествана от разделението между Антантата и Централните сили и пълно господство на "правото" на силата. А преди Втората световна война международните институции, създадени след Първата, само 20 години по-рано, за да не допуснат нейното повторение, на практика спират да функционират.
(БТА)