Проукраински настроения започват да избуяват в Крим

На всеки няколко дни руските власти съобщават за заловени "предатели" в Крим, съобщава The Wall Street Journal. Престъпленията са различни - от пускане или пеене на украинска песен на публично място, поддържане на проукраински профил в социалните мрежи или връзване на жълти панделки по дървета и огради в знак на съпротива срещу руското управление. Други са по-сериозни - събиране на разузнавателна информация, с която да бъдат насочвани ракети и дронове, взривяване на жп линии или отказ от мобилизация.

Това показва, че въпреки годините на потисничество, проукраинските настроения са тук и много от хората на полуострова чакат да се върнат отново под контрола на Украйна, коментира изданието и напомня, че много от жителите на Крим избягаха след анексирането му през 2014 година и бяха "заменени" от руснаци, привлечени от благоприятния климат.

Войната, която започна Русия в Украйна, върна въпроса за съдбата на Крим - тема, която много хора и на полуострова, и в страната смятаха за окончателно приключен. Според Борис Бабин, експерт в Асоциацията за реинтеграцията на Крим и политик, родом от полуострова, хората, които искат отново да са част от Украйна, винаги са били много и след февруари 2022 година са по-оптимистично настроени, че това ще се случи. "Тези настроения изплуват на повърхността и вече могат да бъдат усетени", казва Бабин.

Наказанията за проявлението на тези настроения понякога са много тежки спрямо "престъплението" - затвор за публикуване на пост "Слава на Украйна" в социалните мрежи, танц на фона на украинска песен, пеене на песен за горящ руски танк и т.н. За подобни нарушения са арестувани не само кримски татари, които съставляват 12% от населението, но и етнически руснаци, които са отблъснати от политиката на Кремъл и искат да бъдат част от Украйна.

През 2014 година Владимир Путин анексира Крим без нито един изстрел и това му спечели голяма популярност в Русия. Липсата на съпротива вероятно доведе и до желанието за превземането на други части на Украйна, коментира WSJ.

Изданието припомня, че полуостровът става част от Руската империя през 1783 година при Екатерина Велика. През 1954 година съветската власт депортира всички кримски татари и прехвърли управлението му на Украинската ССР. Кримските татари започват да се връщат в родината си едва след разпада на СССР.

Но дори и населен предимно с етнически руснаци през 1991 година, когато беше референдума за независимост от СССР, мнозинството от населението (54%) гласува "за". Тогава Русия, като наследник на СССР, признава териториалната цялост на Украйна, включително и с Крим в нея.

На следващия референдум 97% от населението гласува "за" присъединяването към Русия. Макар и да не признава де юре анексирането, Украйна създава граничен контрол с Крим и не извършва военни действия, за да си го върне.

Всичко се промени след началото на пълномащабната война. Сега Киев не е готов да се съгласи отново с окупацията на Крим, коментирайки, че това ще бъде ново замразяване на конфликта, "прехвърляне на войната към нашите внуци и правнуци", както коментира секретарят на Службата за сигурност на Украйна Олексий Данилов.

От миналия октомври Украйна обстрелва Кримския мост - единствената сухопътна връзка между Крим и Русия. Съоръжението беше построено през 2018 година за сумата от около 4 млрд. долара. През него минават основните доставки към фронтовата линия сега. Украински дронове и ракети се насочват и към военни бази, летища, складове с боеприпаси и командни центрове на територията на Крим.

Тези удари засегнаха и най-важната индустрия на полуострова - туризма. Според оценките на администрацията, назначена от Русия, тази година в Крим ще почиват между 4,5 млн. и 5 млн. души, което наполовина по-малко от туристите през 2021 година.

Нарушените логистични линии водят и до недостиг на гориво, а в някои градове има и срив на електрозахранването. Взривяването на яз. Каховка пък пресуши основните канали за водоснабдяването на Крим.

На този фон много граждани на Крим, които иначе подкрепяха анексирането, сега променят мнението си, разказват Абас Галямов - приближен до Путин, но сега опозиционер и беглец от Русия. Според него преди години жителите на полуострова действително са искали да се присъединят към Русия, защото са смятали украинската власт за слаба. Сега обаче Русия е в губеща позиция и много хора се питат: "Дали не сбъркахме?", казва Галямов.

Нещо повече - доста от военните командири на Украйна и чиновници са от кримски произход и връщането на полуострова е лична кауза. Такъв е случаят с новоназначения министър на отбраната Рустем Умеров. Ръководителят на военното разузнаване ген. Кирило Буданов е отраснал в Севастопол и се смята за жител на Крим. През август той заяви пред местни медии, че за съжаление има много изплашени, но и много повече хора, които чакат завръщането на украинската власт. "Трабва да им дадем сигурност, че мечтите им не са напразни", заяви той.

Част от жителите на Крим имат причина да се страхуват - през миналата година в Украйна беше одобрен закон срещу колаборационизма, под който могат да попаднат и те. Представителят на Украйна в Крим Тамила Ташева, която беше правозащитник на острова, настоява за различно третиране за Крим, който е под окупация от 10 години.

"Никой не е престъпник, защото живее под окупация - животът продължава", казва тя пред WSJ. Според нея трябва да бъдат взети предвид тежестта на руската окупация и единствено работещите с руските военни и сили за сигурност, или помагащите за установяването на руската власт на полуострова.

Подходът към руснаците, пристигнали в Крим след 2014 година трябва да е различен. Те трябва да бъдат помолени да напуснат или да кандидатстват за разрешително за престой от украинските власти, "Всички те са заговорници в колонизирането на полуострова и промяната на демографската му структура", посочи още тя.