Когато „Титаник“ бил пуснат на вода през 1912 г., той се смятал за непотопяем, тъй като корпусът се състоял от 16 водонепроницаеми отделения. Корабът можел да плава, ако до четири от тези отделения бъдат наводнени. Подобно допускане е в основата на днешната международна финансова архитектура по отношение на поликризата: неудържимо изменение на климата, финансови проблеми, здравна пандемия, геополитически опасности, изкуствен интелект и глобален недостиг на вода и храна, пише за Financial Times Винод Томас, бивш вицепрезидент на Световната банка.
Международното ръководство изглежда смята, че ако две или повече кризи избухнат едновременно, системата все още ще издържи. Това предположение е очевидно погрешно. Взаимодействието на климатичната криза с финансовата нестабилност само по себе си заплашва с потенциално непреодолими опасности, освен ако не се предприемат незабавни действия.
Глобалният дълг достигна безпрецедентни нива, натоварвайки система, която все още е разтърсена от пандемията. Сенчестата банкова система от „небанкови финансови посредници“ (NBFI) се появи след финансовата криза от 2008 г. и сега доминира около половината от глобалното финансиране. Нерегулираното финансиране от NBFI възлиза на около 240 трилиона долара.
Междувременно МВФ и Световната банка имат проблем с капацитета си да се справят едновременно с лишенията, предизвикани от пандемията, и ескалиращите нужди, предизвикани от изменението на климата. Други рискове, като войната на Русия в Украйна, увеличават натиска върху системата. Именно в този контекст една по-лоша от прогнозираната климатична криза може да постави световната финансова система на колене.
16-те климатични повратни точки, идентифицирани от група изследователи в статия в списание Science, са спусъци за възможен срив на глобалните финансови пазари, които са с висок ливъридж. Пазарите, включително регулаторите и централните банки, не успяха да интегрират физическите рискове, тези от прехода и онези, свързани с отговорност, от изменението на климата в наблюдаемите пазарни данни.
Ето един пример: представете си, че пет от най-големите застрахователни компании за имущество и нанесени щети и трите най-големи презастрахователи фалират след доскоро малко вероятно топене на ледената покривка и пермафроста, което би довело до наводнения. Застрахователните компании ще бъдат изправени пред безпрецедентни искове и унищожени инвестиционни портфейли, сривайки техните капиталови бази.
Освен това ефектите от изменението на климата върху недостига на храна и колапса на веригата за доставки биха направили системата още по-крехка. Цените ще скочат рязко поради масивна инжекция на ликвидност в глобалната финансова система в резултат на защитни действия като корпоративни спасявания от страна на централните банки. Банките ще потърсят помощ от централните банки, за да предотвратят въздействието на неплатежоспособността на застрахователните компании.
Предприемането на глобални действия сега трябва да се основава на признаването, че кризата, която някога изглеждаше далеч в бъдещето, е настъпила. Нейното обръщане зависи от максималните усилия за декарбонизиране на икономиките.
Това задължава Г-20 (която има среща този уикенд в Индия – бел. прев.), група, която представлява 80 процента от световния брутен вътрешен продукт, да поеме водеща роля в справянето с вътрешната нестабилност на настоящата архитектура. Членовете ѝ трябва да действат бързо, за да регулират ключови аспекти, свързани с нарастващата климатична опасност, включително налагането на капиталови такси на банките за въглеродно-интензивни дейности.
Нещо повече, Г-20 трябва да наложи достатъчно висока цена на въглерода, за да направи скъпо използването на изкопаеми горива в сравнение с чистите енергийни източници, плюс да насочи правителствата да преразпределят над 5 трилиона долара годишно, които те колективно предоставят като субсидии за изкопаемите горива. Тези стъпки ще помогнат за намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата до 350 части на милион единици маса, което учените смятат за устойчив праг.
В допълнение регулаторите и централните банки трябва да интегрират рисковете „отговорност“, произтичащи от изменението на климата, в пазарните данни. Това означава, че финансовите пазари ще трябва да осигурят по-ниска цена на капитала за ценни книжа с ниска експозиция към климатичния риск или със силно „обещание“ за намаляване на вредните емисии.
Климатичните щети се превръщат в милиарди долари неостойностени загуби в световен мащаб, причинявайки сътресения на една разклатена система. За да се справи с това предизвикателство, председателството на COP28 (годишната климатична конференция на ООН, която ще се проведе през декември в Дубай – бел. прев.) трябва да създаде общ фонд за адаптация на стойност 100 милиарда долара между страните от ОПЕК. Постъпленията биха облекчили непосредствените нужди на най-уязвимите страни.
Ако пазарите включват публична функция, а не само частна, няма да има нужда от проактивна намеса на глобално ниво. Но предоверяването на пазарите доведе до глобалната финансова криза през 2008 г. Тя може да изглежда незначителна в сравнение с финансовата опасност, която климатичният хаос може да донесе.
Когато водолазите стигнаха до останките на Титаник на дъното на океана, те откриха кораба с почти непокътнат корпус. Повреда само в един отсег бе предизвикала потъването му. За да избегне подобна съдба, Г-20 трябва да използва уникалната си позиция, за да действа сега, завършва Томас.
18:00 | 08.09.23 г.
