Централните банкери бяха в настроение за размисъл на годишната си конференция в Джаксън Хоул (Уайоминг) миналата седмица, пише Financial Times в редакционен коментар.
На срещата през 2022 г., когато инфлацията беше близо до 40-годишни върхове, посланието на паричните власти беше просто: лихвените проценти трябва да се повишат. Тази година, макар че инфлацията остава „твърде висока“, по думите на председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл по-високите лихвени проценти поне започнаха да свиват търсенето и растежът на цените се забавя. Затова дискусиите се насочиха към променящия се глобален икономически пейзаж, от климатичния преход до геополитическото напрежение. Посланието: централното банкиране ще става все по-сложно.
Когато паричните власти определят лихвените проценти, така че да постигнат целите си за инфлацията, те трябва да преценят къде според тях е търсенето спрямо предлагането. Казано по-просто, ако търсенето се оценява като по-високо от предлагането, повишените лихвени проценти помагат за охлаждане на прегряващата икономика - и обратното. Икономическите турбуленции обаче правят това калибриране значително по-трудно.
Последните три години донесоха съществена промяна в световната икономика. Пандемията остави трайни белези, включително по-ниски нива на активност сред работниците във Великобритания, например. Геополитическите конфликти доведоха до преконфигуриране на веригите за доставки, а климатичният преход води до големи промени и на световните енергийни пазари. Междувременно застаряващата демографска картина, революцията на изкуствения интелект и нарастващите искания за държавни разходи добавят още неяснота, което има последици както за търсенето, така и за предлагането. Пауъл описа определянето на лихвите днес като „навигиране по звездите при облачно небе“.
Допълнителният проблем за централните банкери е, че лихвените проценти, които влияят на търсенето с дълги и променливи закъснения, са груб инструмент във време на бърза промяна. „Няма предварително съществуващ наръчник за ситуацията, пред която сме изправени днес – и затова нашата задача е да съставим нов такъв“, каза президентът на ЕЦБ Кристин Лагард в речта си. Централните банки наистина ще трябва да се адаптират, в противен случай репутацията им на борци с инфлацията ще пострада.
Има някои уроци, които те трябва да вземат под внимание, когато правят това.
Първо, да се знае кога да се придава тежест на икономическите модели, е от решаващо значение. Тъй като моделите се основават на исторически взаимовръзки, те стават ненадеждни при безпрецедентни събития като Covid, войната в Украйна и Brexit. Лагард призна това, когато цитира датския философ Сьорен Киркегор, който казва, че „животът може да бъде разбран само чрез поглед назад; но трябва да се живее с взор в бъдещето”.
Второ, централните банкери трябва да разширят разбирането си за динамиката на предлагането. Оценяването на страната на търсенето – от потребителското доверие до кредитните условия – обикновено е по-лесно от преценката за дългосрочни промени в търговията, енергетиката и работната сила. В продължение на десетилетия глобализацията подкрепяше гъвкавостта на предлагането чрез свободното движение на стоки, работници и капитал, но новите търкания заплашват да направят предлагането по-малко еластично и по-променливо. Паричните власти ще трябва да почерпят от по-широк опит и набор от данни, за да се справят с тази динамика.
По-солидното разбиране на структурните икономически промени у дома и в чужбина не само ще помогне на централните банкери да определят точно лихвите днес; то ще допринесе и за отговора на по-широкия въпрос дали целта за инфлация от 2 процента, към която те се стремят, остава уместна в дългосрочен план. Дори в такъв случай опитът да се контролира инфлацията с лихвените проценти си остава сложно усилие, особено във време на икономически „промени и смущения“, ако трябва да цитираме Лагард.
Най-големият извод от тазгодишната конференция в Джаксън Хоул трябва да бъде, че паричната политика в сегашната си форма е ограничена откъм това, което може да се очаква да постигне. Ще са необходими по-задълбочени размишления за това как работят монетарните инструменти. И без структурни реформи в подкрепа на предлагането волатилните цени рискуват да се превърнат в норма. Това означава, че правителствата също ще трябва да се намесят.
08:02 | 31.08.23 г.
