САЩ ще бъдат съвсем различна държава за съюзниците си при втори мандат на Тръмп

От двете стряскащи картини, които обиколиха света наскоро, само една трябва да накара Обединеното кралство и неговите съюзници да преосмислят външната си политика. И това не са кадрите с горящите останки от самолета на Евгений Пригожин край Москва. Драматичната смърт на лидера на наемническата група Вагнер, широко прогнозирана след опита му за бунт срещу Владимир Путин през юни, не ни каза нищо ново. Тази предполагаема демонстрация на театрална бруталност само засилва решимостта на Украйна в битката срещу Путин.

Снимката за полицейско досие на Доналд Тръмп заслужава повече внимание, пише за Financial Times Бронуен Мадъкс, директор на британския институт за международни отношения Chatham House. Внимателно подготвена (той предпочете да гледа кръвнишки, вместо да се усмихва под сресания си перчем) и незабавно разпространена от екипа му като символ на неговото „мъченичество“, тя само повиши рейтинга му в социологическите проучвания. Изображението ще доминира в президентската кампания през следващата година (в която той води убедително за републиканската номинация). Датата 4 март 2024 г. бе определена като начална за неговия федерален наказателен процес по обвинения в изборна намеса, един ден преди „Супер вторника“, когато републиканските гласоподаватели в повече от дузина щати ще се отправят към урните, за да номинират своя кандидат.

Британската външна политика, подобно на тази в голяма част от Европа и много демокрации извън нея, се основава на презумпцията, че САЩ в известен смисъл винаги си остават същите. Техните президенти, политики и войни идват и си отиват, но Америка поддържа принципа на международните институции дори ако критикува някои от тях или ги финансира спорадично. Тя, преди всичко, продължава да отговаря за лъвския дял от финансирането на НАТО.

Тези допускания ще бъдат объркани, ако Доналд Тръмп бъде избран отново. Неговите критици казват, че той със сигурност няма да спечели повече подкрепа, отколкото през 2016 г., но препъванията на президента Джо Байдън, буквални и преносни, и непопулярността на Камала Харис като вицепрезидент направиха вота за демократите уязвим.

Пролетното изявление на Обединеното кралство относно външната му политика – тромаво наречено обновяване на интегрирания преглед – обсъжда потенциални промени в политиката, които може да последват американските избори, но не излага последиците от втори мандат на Тръмп. Политиките му биха били достатъчно разрушителни, но много от тях се споделят и от други кандидати за президент. Що се отнася до Украйна, Тръмп говори за „прекратяване на войната, за да се спрат убийствата“, а Рон Десантис, най-големият му републикански съперник, е скептичен относно продължаващата подкрепа на САЩ. Америка е доставила повече военно оборудване на Украйна от цяла Европа; Киев ще има затруднения да удържи без Вашингтон.

По въпроса с Китай е трудно да се разбере как вихреността на Тръмп, докато беше на поста (той наложи сурови мита върху китайския внос), би реагирала на нарастващо напрежение в Тайван. Но това важи и за други; единственият инстинкт, който републиканците и демократите изглежда споделят, е антагонизмът към Пекин.

Позицията на бившия президент относно изкуствения интелект (AI) е по-трудна за разгадаване. Глобалната AI среща на британския премиер Риши Сунак в началото на ноември има за цел да покаже лидерството на Обединеното кралство в управлението на технологията. Това обаче зависи от сътрудничеството от страна на САЩ, където се намират много от технологичните гиганти. Трудно е да се забележи подкрепа за корпоративното регулиране от първия мандат на Тръмп (или от яростта му срещу съдебните дела срещу негови компании).

Но това са просто неудобни политики - Обединеното кралство също не намира настоящата си администрация за благоразположена на този фронт. Байдън пък нареди прибързаното изтегляне от Афганистан, което заличи 20-годишните британски усилия в тази страна. Американският закон за намаляване на инфлацията (IRA), субсидия от стотици милиарди долари за зелени технологии, бе изготвен с безгрижно пренебрежение към начина, по който ще изсмуче инвестиции и производство от съюзниците на САЩ.

Тръмп отново в Белия дом би създал проблеми от различен мащаб. Във втория си мандат той ще бъде президент, който е отрекъл резултатите от избори и не е признал законния процес да бъде подведен под отговорност за това. Той би имал напълно различна концепция за ролята на Америка в света и естеството на нейната демокрация у дома, за върховенството на закона у дома и в чужбина. Както и избирателите на САЩ, които гласуват за него.

При такова развитие САЩ ще станат съвсем различна държава за своите съюзници. Последствията за глобалните институции, за международните право и ред, за предвидимостта на една световна суперсила са очевидни. Това, че те почти не се обсъждат в публичната външна политика, може би се дължи на загриженост от застрашаване на настоящите отношения. Но перспективата САЩ да бъдат ръководени от президент, който отрича принципите на американската демокрация, е достатъчно възможна, за да бъде това добро извинение.