Въпреки стила ала Дон Корлеоне на Тръмп, не САЩ, а Русия е криминална държава

„Ние не сме банда. Ние не сме мафия. Ние не търсим отмъщение като в екранизирания роман на Марио Пузо „Кръстникът“. Ние сме нация. Нация на закона.“ Това бяха високопарните думи на Владимир Соловьов, руски телевизионен водещ, който отрече Кремъл да има нещо общо със самолетната експлозия, която уби Евгений Пригожин.

Коментарите на Соловьов са чудесен пример за онази отлична френска поговорка: „Qui s’excuse, s’accuse.“ („Който се оправдава, сам се обвинява.“) Прокремълският пропагандатор напълно разбира, че убийството на Пригожин има всички белези на мафиотско покушение, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Владимир Путин следва мафиотския кодекс на честта. Предателството и нелоялността са греховете, които никога не могат да бъдат простени. Ето защо Кремъл е изпратил наемни убийци в цяла Европа, за да ликвидират дезертьори от руските разузнавателни служби. Като шеф на наемническата група Вагнер, Пригожин – известен като главния готвач на Путин – осигури пушечно месо за войната на Русия в Украйна. Но когато се обърна срещу Путин през юни, той си подписа смъртната присъда.

Мафиотският кодекс, известен на всеки кинозрител, е, че неуспехът да си отмъсти прави дона да изглежда слаб. Между бунта на Пригожин и неговата смърт изминаха два месеца. Но както отбелязва Дон Корлеоне в „Кръстникът“ – „Отмъщението е ястие, което се сервира най-добре студено“.

Внушението, че Русия е криминална държава, е повече от литературен апломб. Биографът на Путин, Катрин Белтън, показа, че като заместник-кмет на Санкт Петербург през 90-те години той е култивирал връзките си с подземния свят на този град. Самият Пригожин прекарва близо десетилетие в затвора.

Руските разузнавателни служби, за които Путин работи толкова много години, винаги са поддържали връзки с организираната престъпност, която има полезен опит в контрабандата, прането на пари и убийствата. Показателно е, че когато Русия организира размяна на затворници с Америка, човекът, когото избраха да измъкнат, беше Виктор Бут, търговец на оръжие, предполагаем перач на пари и бивш съветски военен, който беше арестуван през 2008 г. след дълга операция от Агенцията за борба с наркотрафика на САЩ.

Операциите на Вагнер в Африка - чрез мрежа от подставени компании - размиха границите между частния бизнес, организираната престъпност и руската държава. Изискванията на войната в Украйна направиха тези линии още по-неясни. Западните санкции направиха много по-трудно за Русия да продава петрол или да купува ключови технологии на свободния пазар. Това увеличава стимулите за Москва да влезе във връзка с престъпни мрежи, които са експерти в незаконната търговия и контрабандата.

Но преди Америка и Западът да заклеймят Русия като криминална държава, струва си да се отбележи, че ден след смъртта на Пригожин бивш президент на Съединените щати беше обвинен в Джорджия по щатската версия на Закона за рекетьорските и корумпираните организации (Rico) - акт, който е специално създаден, за да преследва мафията.

Правните основания на обвиненията срещу Доналд Тръмп ще бъдат оценени в съда, но каквото и да се случи там, не е тайна, че Тръмп отдавна е възприел част от маниерите и нравите на мафиотски бос.

Не е напълно изненадващо, че човек, натрупал богатството си в строителния сектор на Ню Йорк - преди да навлезе в казината на Атлантик Сити (Ню Джързи) - понякога звучи като мафиот. Един от най-важните ментори на Тръмп беше Рой Кон, адвокат, който е представлявал много от нюйоркските престъпни семейства. Тъй като правните му проблеми се увеличаваха по време на неговото президентство, Тръмп се оплакваше от липсата на такава фигура, която да го защитава.

Джеймс Коми, първият директор на ФБР при Тръмп, по-късно си спомни частна вечеря с Тръмп в Белия дом, на която новоизбраният президент казал: „Имам нужда от лоялност. Очаквам лоялност.” В мемоарите си Коми пише, че Тръмп му напомня за мафиотските босове, на които се е натъквал при работата си в правоохранителните органи.

Акцентът на Тръмп върху личната лоялност напомня за Путин. И двамата лидери се радват и дори насърчават съперничеството между фракциите в своя персонал. Това създава система, в която лидерът е последният арбитър на всички спорове - силният човек, от чието благоразположение всички се нуждаят.

Като президент Тръмп понякога водеше външната политика така, сякаш преговаряше със съперничещи му кръстници: Ким Чен Ун в Северна Корея, Реджеп Тайип Ердоган в Турция, Путин в Русия.

Сравнението Тръмп-Путин обаче не е в полза на Русия. Двамата мъже може да споделят определени инстинкти и маниери, но системите, в които работят, са коренно различни.

В днешна Русия шансът Путин да бъде разследван за участие в убийството на Евгений Пригожин е нулев – както и за някое от другите престъпления, които може да е извършил. Няма да има независими прокурори, които внимателно да събират доказателства, които биха могли да пратят президента в затвора.

В контраст, Тръмп е подведен под отговорност. Има всички шансове той в крайна сметка да получи затворническа присъда – макар да предполагам, че президентът Байдън в крайна сметка ще го помилва, споделя авторът. Междувременно Тръмп остава свободен да отстоява тезата си и дори да участва в президентска кампания.

Разликата е очевадна. САЩ са „нация на закона“, а не Русия, както Соловьов лъжливо твърди. За съжаление, Русия сега е мафиотска държава, завършва Ракмън.