Популизмът се превърна в популярния кошмар на антипопулистите. Както показа подготовката за изборите в Испания, нарастват опасенията, че европейската политика се люшва към крайната десница, пише за Financial Times Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group.
Цитират се много примери в подкрепа на тази хипотеза, като подема на „Алтернатива за Германия“. Страхът е, че тези национални „тенденции“ ще бъдат възпроизведени на изборите за Европейски парламент (ЕП) следващата година, което ще доведе до ЕС, управляван от крайната десница.
Тези опасения са преувеличени. По-важната, но по-малко отчитана тенденция е устойчивостта на политическия център в Европа.
Вижте Италия. Премиерът Джорджа Мелони и нейната партия „Италиански братя“ задействаха алармата, когато дойдоха на власт през октомври 2022 г., предвид неофашистките корени на партията и факта, че Мелони се коалира с Матео Салвини, пламенният националист и лидер на крайнодясната „Лига“.
И все пак Мелони направи остър завой към центъра. Нейната цел е да превърне партията си в доминираща политическа сила в Италия, като запълни пространството вдясно от центъра, освободено от „Форца Италия“, основата на всички десни коалиции от началото на 90-те години. „Форца Италия“, която беше в упадък още преди смъртта на своя лидер Силвио Берлускони, беше напълно зависима от личния му бранд. С неговата смърт „братята“ са в най-добра позиция да абсорбират останалите гласоподаватели и депутати от „Форца Италия“. Това даде на Мелони пространство и политическо прикритие да начертае умерен курс, до голяма степен в съответствие с нейния технократски предшественик Марио Драги.
На изборите в Полша на 15 октомври има значителен шанс либералната центристка коалиция на Доналд Туск да се върне на власт. Няма път към властта за „Алтернатива за Германия“, както показа резкият обрат на лидера на Християндемократическия съюз Фридрих Мерц относно намека му, че регионалното им сътрудничество е възможно. В Испания предсрочни избори или ляво правителство на малцинството вече са по-вероятни, отколкото коалиция между дясноцентристката „Народна партия“ и крайнодясната „Вокс“.
Във Франция социологическите проучвания сочат възможен триумф на Марин льо Пен на президентските избори през 2027 г. Но ранните проучвания преувеличиха шансовете ú на последните два вота. Балотажната френска система също благоприятства нова победа за центъра.
Онези, които се страхуват от завой към крайнодесните, посочват дясноцентристите, които възприемат по-крайни реторика и политически позиции относно климата, миграцията и правата на ЛГБТ+ общността. Мелони със сигурност все още защитава традиционните семейни ценности и твърдата линия по отношение на нелегалната имиграция.
Но за центристките партии флиртът с крайнодесни идеи също носи рискове, както показва испанският случай. Аргументът, че „Вокс“ се представи зле само защото лидерът на „Народната партия“ Алберто Нунес Фейхоо се е придвижил още по-надясно, не отчита факта, че неговият предшественик, Пабло Касадо, умишлено измести партията в тази посока, ускорявайки упадъка ѝ и захранвайки „Вокс“.
В интерес на истината, по отношение на икономическата и външната политика и ЕС, има широко разпространен модел на движение на крайната десница към центъра. Във Франция „Националният сбор“ на Льо Пен заряза всички приказки за излизане от ЕС или еврото. Въпреки зле замисления банков данък (върху извънредните печалби – бел. прев.) на Мелони – който впоследствие бе смекчен – тя премина от призив за излизане на Италия от еврозоната до възприемане на необходимостта от финансова дисциплина и приемане на фискалните правила на ЕС. Въпреки че има забавяния, Мелони също така ще запази достъпа на Италия до европейските фондове за възстановяване след пандемията.
Дори външната политика при Мелони остава твърдо пронатовска и проукраинска. Тя също така продължи по пътя, определен от Драги за по-тясно сътрудничество с Вашингтон за сметка на отношенията с Пекин.
Твърдостта на центъра, а не популисткото възраждане, ще бъде тенденция и на европейските избори следващия юни.
Една крайнодясна коалиция в ЕП би изисквала най-малкото обвързване между центристката „Европейска народна партия“ (ЕНП) и „Европейските консерватори и реформисти“ (ЕКР). Но това би означавало сътрудничество в Брюксел между твърди национални врагове, като управляващата в Полша „Право и справедливост“, която е член на ЕКР, и „Гражданската платформа на Туск“ от ЕНП.
Освен това, без значение какви точно ще са резултатите от изборите, ЕНП и ЕКР ще останат доста под мнозинството в ЕП, дори ако втората постигне голям ръст благодарение на партията на Мелони.
За да постигнат мнозинство, те ще трябва да разширят съюза си с „Идентичност и демокрация“, която включва „Националния сбор“ на Льо Пен и „Алтернатива за Германия“, или „Обнови Европа“ на френския президент Еманюел Макрон.
Тези комбинации са неправдоподобни. Въпреки че не присъстват толкова силно в заглавията, европейските центристи остават на по-твърда основа, отколкото техните критици мислят. На европейските избори догодина центърът лесно ще удържи.