След срещата на БРИКС миналата седмица в Южна Африка въпросът виси във въздуха: какво има да предложи Западът на един нов, многополюсен свят? Никъде този въпрос не е от толкова спешно естество, колкото в Африка, пише за Financial Times Адъм Тууз, професор по история в Columbia University.
Превратът в Нигер разширява всеобхватния провал на западната стратегия в региона Сахел (поясът южно от Сахара – бел. прев.). Неуспехът на западната военна намеса, особено от страна на французите, е неудобен. Но вълната от преврати също представлява провал на усилията на Европа да свърже икономическото развитие и сигурността в програмата, известна като „Сахелски алианс“.
Тази мултинационална група, подкрепяна съвместно от Франция и Германия, координираше проекти за помощ и развитие в целия регион. Стартирана през юли 2017 г., към 2023 г. програмата наброява повече от 1100 проекта с общ ангажимент за финансиране в размер на 22,97 млрд. евро. За Нигер проектните ангажименти възлизат на над 5,8 млрд. евро.
И това е само част от финансовата помощ, която Нигер получаваше в годините преди преврата. Според данни на ОИСР общата сума на официалната помощ за развитие на Нигер през 2021 г. е възлязла на 1,78 млрд. долара.
Тези числа звучат впечатляващо, докато не ги съпоставите с мащаба на нуждите от развитие в Сахел. Западен Сахел е дом на 100 милиона от най-бедните хора на Земята. Населението на Нигер от 25 милиона е на трето място сред най-ниските стойности в индекса на човешко развитие в света и най-високата раждаемост. Дълго време приветстван като западния бастион в региона, почти две трети от населението му не може да чете.
Нигер отчаяно се нуждае от инвестиции в образование, напояване и основни здравни услуги. За да се изпълнят тези приоритети, чуждестранната помощ на глава от населението през 2021 г. достигна едва 71 долара на човек в страната, или 1,37 долара на седмица. От тази мизерна сума приблизително 7 цента на глава са похарчени за образование, 15 цента за здраве и 30 цента за производство и инфраструктура. 26 цента бяха посветени на поддържането на живота.
Разбира се, парите не са всичко. Развитието изисква работещи инженерни решения и институции. Без сигурност не може да има прогрес. В Сахел всичко това е трудно. Но нито едно от тези усилия не може да успее без финансиране. А по отношение на нуждите на Нигер и неговите съседи западната помощ е толкова недостатъчна, че поставя въпроса дали усилията за съчетаване на развитие и сигурност са били сериозни.
Според последната оценка на ОИСР разликата между разходите, необходими за постигане на целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г., и наличното финансиране от помощи и финансови пазари е 272 млрд. долара годишно за Африка като цяло.
Неотдавнашна оценка на разходите, необходими за постигане на целите за устойчиво развитие за всички икономики с ниски доходи и развиващи се пазари, показва цифра към 2025 г. в размер на 1,3 трлн. долара годишно. Това са огромни суми. Но при световен БВП от около 100 трлн. долара, те са определено възможни. Въпросът е как да се мобилизират средствата.
В продължение на повече от десетилетие Китай отпусна 2 трлн. долара под формата на банкови заеми, търговски кредити и дългови задължения на група развиващи се страни. Китайските инвеститори имат над 5 млрд. долара, вложени в Нигер чрез петролни и уранови проекти. Но нетното финансиране от Пекин вече до голяма степен приключи. Програмата Gateway на ЕС, замислена като отговор на китайската инициатива „Един пояс, един път“, е иновация за Брюксел. Целта ѝ е да събере 150 млрд. евро. Това е много повече от онова, което ЕС е правил преди, и ако беше съсредоточено там, би допринесло много за задоволяване на нуждите на региона Сахел. Но на този етап е твърде малко и твърде късно.
Новините от миналата седмица от Вашингтон са, че администрацията на президента Джо Байдън ще застане зад реформата на Световната банка и МВФ на срещата на Г-20, домакинствана от Индия през септември. На брифинг за пресата съветникът по националната сигурност Джейк Съливан представи тези стъпки като непринудителна и прозрачна алтернатива на инициативата „Един пояс, един път“.
Но размерът има значение и всичко, което Съливан успя да предложи като подкрепа от САЩ за кредитиране на развиващите се страни, беше близо 50 млрд. долара. Дори да приемем, че „съюзниците и партньорите“ на Америка ще последват примера, Съливан може да обещае не повече от 200 млрд. долара – малка част от необходимото.
През 2015 г. Световната банка лансира лозунга „Милиарди към трилиони“ като „съкращение“ на „осъзнаването“, че постигането на амбициозните цели за устойчиво развитие на ООН ще изисква „глобална промяна на нагласите, подходите и отговорностите“. Осем години по-късно ЕС и САЩ не са близо до осъществяването на тази амбиция. Не е чудно, че в много от най-бедните части на света доверието в тях е на ниско ниво.