„По-забавно е да си фашист“, заяви моят 14-годишен свободолюбив син, който прекара голяма част от лятото играейки на „Таен Хитлер“ с приятелите си – настолна игра, пусната за първи път през тръмпистката 2016 г., пише за Financial Times Иван Кръстев, председател на софийския Център за либерални стратегии.
В тази изключително популярна игра участниците са разделени на случаен принцип в два отбора: либералите, които представляват мнозинство, и фашистите. В началото фашистите се разкриват един на друг (единствено Хитлер не знае кои са неговите събратя фашисти), докато либералите нямат представа кой е либерал или фашист. Фашисткият отбор печели, ако прокара шест фашистки политики или избере Хитлер за канцлер; либералният отбор триумфира, ако успее да приеме пет либерални политики или да убие Хитлер.
В основата на играта стои дилема за сътрудничество. Ако либералите се научат да се доверяват един на друг, те винаги ще имат гласовете, за да спечелят. Но да се доверите не е лесно, защото фашистите ще кажат каквото и да е необходимо, за да бъдат взети за либерали и защото в хода на играта понякога либералът няма друг избор, освен да подкрепи фашистка политика.
В тази игра съдбата на демокрацията не е в ръцете на избирателите; тя зависи от таланта на либералните елити да се доверяват на приятели и да разкриват конспирации.
Въпросът, който играта поставя, е очевиден: това същото ли е като в реалния живот?, пише Кръстев.
В наскоро публикуваната книга „Демокрацията ерозира от върха“ видният американски политолог Лари Бартелс твърди, че общоприетата идея, че популисткото цунами унищожава европейските демокрации, е емпирично погрешна. Той показва, че обществената подкрепа за крайнодесни политики и идеи не се е променила много през последните 20 години и няма доказателства, че общественото мнение се е преместило надясно.
Демокрацията, твърди Бартелс, повяхва от горе; неудачните коалиционни политики или институционалните промени наистина са причината крайната десница да дойде на власт. Премиерката на Италия Джорджа Мелони би се съгласила.
Впечатляващото мнозинство на дясната коалиция на изборите през септември миналата година не беше следствие от драматична промяна в предпочитанията на избирателите, а от грандиозната неспособност на лидерите на италианската левица да си сътрудничат и да си вярват. Полша не е по-различна. По-скоро системните партии са в губеща позиция, отколкото крайните да печелят.
Хората често могат да толерират авторитарното управление, но не гласуват за него, когато има избор. Последните европейски избори доказаха, че Бартелс е прав: крайнодесните „Шведски демократи“ не успяха да спечелят изборите в своята страна, а в Испания Vox се представи много по-зле, отколкото прогнозираха проучванията. В България националистическата партия „Възраждане“ може да е причинила на либералите безброй безсънни нощи, но действителните ѝ изборни резултати винаги са били много по-скромни, отколкото са се страхували нейните опоненти.
Както социологът Бартелс, така и дизайнерите на „Тайния Хитлер“ са съгласни, че най-голямото предизвикателство за традиционните партии не е силата на фашистката ориентация на обществото, а степента на „либерално объркване“ – и техният съпътстващ провал в политическата преценка. Не се обърквайте тук: правилната преценка е нещо различно от правилните принципи.
Играта също така предполага, че новият „Хитлер“ може да е много различен от историческия. Макар историята да ни учи, че Хитлер е бил див революционер, опиянен от властта, настолната игра сочи, че новият диктатор може да е онзи, който е най-склонен да подкрепя либералните политики (поради необходимостта от либерални гласове, за да бъде избран за канцлер). Така не винаги знаем кой е фашист преди да е дошъл на власт.
През следващите месеци Европа ще бъде изправена пред няколко важни избори. На 30 септември словаците отиват пред урните и има реални шансове политиката на страната им да се измести в нелибералната посока, която има Унгария при премиера Виктор Орбан.
През октомври в Полша ще се проведат избори, които могат да бъдат съдбоносни за бъдещето на Европа. Управляващата партия "Право и справедливост" (PiS) не крие факта, че вижда потенциален трети мандат като шанс за "втвърдяване" на системата. Тя иска да установи контрол над съдилищата, медиите и други независими институции, така че опозицията да загуби всякаква възможност да се конкурира с властите.
Когато попитах сина си защо е по-забавно да си фашист, той не се поколеба: те играят като отбор, каза той, докато либералите са най-големите си врагове и са парализирани от подозрение и недоверие.
Той е прав: не е забавно да не знаете кои може да са вашите съюзници, но примерът с Унгария ни учи, че ако либералите загубят в „Тайния Хитлер“, не им остава друга игра, която да спечелят.
20:09 | 30.08.23 г.
